Ю Несбьо - Фантом

— Симонсен!

Адвокатът вдигна глава и лицето му се озари:

— О, здрасти, Бернтсен! Трюлс Бернтсен, нали не греша?

Ръката на Трюлс Бернтсен замръзна в джоба на палтото. По сърдечния смях на Симонсен Трюлс прецени, че изумлението се е изписало доста изразително на лицето му:

— Физиономист съм, Бернтсен. Заедно с началника ти, Микаел Белман, разследвахте противозаконното присвояване на експонати от музея на Хайдер. Тогава аз защитавах обвиняемия. Уви, изгубих делото.

Симонсен отново се разсмя с дружелюбния си доверчив смях на човек, израснал в западните квартали и свикнал да живее сред добронамерени хора и сред изобилие, което го е научило да проявява щедрост. Трюлс ненавиждаше всички Симонсенци на този свят.

— С какво да ти съдействам, Бернтсен?

— Ами… — подхвана неуверено Трюлс Бернтсен.

За жалост, сред силните му страни не беше умението да общува лице в лице с… с кого? С хора, които го превъзхождат по бързина на мисълта? Онзи път в Алнабрю всичко мина като по учебник, но тогава, пред двете момчета, Трюлс се чувстваше пълновластен господар на положението. Сега обаче стоеше пред Симонсен — костюмиран, образован мъж с изискан говор и фини маниери. По дяволите!

— Исках само да те поздравя — смотолеви той.

— Да ме поздравиш? — въпросително повтори Симонсен изненадан.

— Да. Здрасти — Бернтсен се усмихна насила. — Съжалявам за онзи случай. Следващия път ще ни хванеш натясно.

И тръгна бързо към изхода от паркинга. Усещаше погледа на Симонсен в гърба си. Чисти лайна, яж лайна. Майната им на всички!

„Опитай с адвоката. Ако и това не даде резултат… Има един тип на име Крис Реди… На улицата е известен като Адидас.“

Дилърът на спийд. Трюлс се надяваше по време на ареста онзи да го предизвика, та да има повод да го сгъне.

Хари плуваше към светлината, към повърхността. Светлината постепенно ставаше все по-ярка. И той разпори мътната обвивка. Отвори очи и се вгледа в небето. Лежеше възнак. Различи очертанията на конска глава. После на още една.

— Нали каза, че уж си яздил кон, Хари — долетя отдалече гласът на Исабел Скойен.

Хари простена и се изправи на крака. Мъчеше се да си спомни какво се случи. Балдер прелетя над разлома и се приземи на отсрещния бряг с предните си копита, Хари политна напред, удари се в тила на коня, краката му се изхлузиха от стремената и той се смъкна от седлото, продължавайки да стиска юздите. Смътно си спомняше, че повлече Балдер със себе си към земята, но в последния момент се отмести, за да не го затисне животното, тежко половин тон.

Гърбът го болеше, но иначе не установи други контузии.

— Конят на дядо ми не прескачаше разломи — отвърна Хари.

— Разлом? — разсмя се Исабел Скойен и му подаде юздите на Балдер. — Това е някаква си цепнатина! Пет метра! Мога да прескоча и по-широка без кон. Не предполагах, че толкова лесно се плашиш, Хари. Да се състезаваме кой пръв ще стигне до фермата?

— Балдер — Хари потупа коня по муцуната, докато гледаше как Медуза препуска към нивата. — Знаеш ли какво означава „лежерен ход“?

Хари спря до бензиностанция по Е6 и си купи кафе. Качи се в колата и се погледна в огледалото. Исабел Скойен му даде лепенка за охлузването по челото, покани го да я придружи на премиерата на „Дон Жуан“ в Операта („Почти невъзможно е да си намеря кавалер, който да ми подхожда по ръст. Повечето ми стигат до брадичката, като обуя високи токчета, и снимките във вестниците изглеждат нелепо…“) и за довиждане го притисна силно в обятията си.

Хари извади телефона и върна пропуснатото повикване.

— Къде се губиш? — поинтересува се Беате.

— По земеделски земи.

— Уви, на местопрестъплението до летището не открихме нищо. Хората ми прочесаха района. Нищичко. Гвоздеите са съвсем обикновени, само дето алуминиевите им глави са шестнайсетмилиметрови, тоест по-големи от стандартните. А тухлата е откъртена от сграда, построена в края на деветнайсети век.

— И как разбра?

— В строителния разтвор открихме свинска кръв и конски косми. По онова време един известен зидар в Осло забърквал хоросана заедно с тези съставки. Негово дело са множество сгради в центъра, така че е трудно да се определи откъде точно е взета тухлата.

— Мхм.

— Накратко, и тази нишка води до задънена улица.

— А коя е другата проверена нишка?

— Посещението на Торд Шулц в полицейско управление. Едва ли е идвал в Главното, защото в системата името му не фигурира. Пък и на самия стикер пише само „Полицейски окръг Осло“, защото той е един за всички столични полицейски звена.