Ю Несбьо - Фантом

— И си обсъдил плана само с Олег? — попита той.

— Честен кръст.

— Имате ли оръжие?

— Една „Одеса“.

— Какво?

— Ширпотребна версия на „Стечкин“.

— Добре. Разследващите ще се усъмнят в кражба само ако по вратата открият следи от взлом. От какво по-точно се страхуваш: да не би Один да знае на колко възлиза партидата и след това да ни погне?

— Не. Один изобщо не ме притеснява. Страхувам се от шефа ми. Подозирам, че следи изкъсо количествата с точност до грамове.

— Искам половината — заяви Бернтсен. — С Борис ще си поделите остатъка.

— С Олег.

— Благодари се на слабата ми памет. Гледайте и вие да не помните много-много. Ако ли не, ще ви видя сметката като едното нищо.

Олег измисли как да замаскираме кражбата, и то по толкова елементарен и очевиден начин, че направо не ми стига умът как не се сетих пръв.

— Ще заменим петте килограма хероин с картофено брашно. От полицията обикновено съобщават общото конфискувано количество, без да уточняват чистотата на наркотика, нали?

Както казах: план, гениален по своята простота.

И така, вечерта, когато бе насрочена срещата между Один и стареца във връзка с дъмпинговата цена на виолина в Драмен и Лилестрьом, Бернтсен, Олег и аз стояхме пред оградата около рокерския клуб в Алнабрю. Бернтсен пое командването в свои ръце и ни осигури найлонови чорапи, черни якета и ръкавици. В раниците носехме пищови, дрелка, отвертки, щанга „кози крак“ и шест килограма картофено брашно, пакетирано в найлонови пликове. Двамата с Олег бяхме обяснили на Бернтсен къде са разположени камерите. Докато се прехвърляхме през оградата и тичахме до западната стена, се намирахме извън обхвата им. Не се налагаше да пазим тишина, защото натовареното движение по Е6 точно под нас заглушаваше всякакви звуци. Бернтсен заби дрелката в дървената стена и започна да пробива, докато Олег стоеше на пост, а аз си тананиках „Been Caught Stealing“ 56 56 Been Caught Stealing (англ.) — Хванаха ме да крада. — Б.пр. — парче от саундтрака към компютърната игра на Стайн, симулираща автокражби. От него знам, че песента изпълнява група на име „Jane’s Addiction“ 57 57 Jane’s Addiction (англ.) — пристрастеността на Джейн. — Б.пр. . Запомних я, защото името ме изкефи яко, дори повече от заглавието на парчето. С Олег познавахме склада: състоеше се от едно голямо помещение. Но понеже над всички прозорци се спускаха дървени щори, решихме да пробием шпионка, за да сме сигурни, че вътре няма пазачи. Всъщност Бернтсен настоя да го направим. Отказваше да повярва, че Один ще зареже двайсет кила херца без охрана. Двамата с Олег познавахме Один по-добре от Бернтсен, но отстъпихме пред искането му. Безопасността преди всичко.

— Готово — Бернтсен свали дрелката, а тя изръмжа глухо и млъкна.

Надникнах през дупката. Нищо. Или някой беше изгасил осветлението вътре, или Бернтсен не бе успял да пробие стената. Обърнах се към него, докато избърсваше свредлото на дрелката.

— Каква е тази изолация? — той долепи показалец до лепкавата субстанция по свредлото и огледа пръста си. Все едно го бе натопил в жълтък, смесен с косми.

Няколко метра по-нататък пробихме нова дупка. Пак надникнах. Този път видях познатия ми интериор: старите кожени мебели, барплота, снимката на Карън Макдъгъл, плеймейт на годината, яхнала модерен мотоциклет. Така и не ми стана ясно кое ги надървя повече: мацката или возилото.

— Чисто е — съобщих на момчетата.

Заварихме задния вход обкичен с катинари и ключалки.

— Нали уж каза, че имало само една ключалка! — възнегодува Бернтсен.

— Преди беше така. Один явно е развил параноя.

По план трябваше да свалим ключалката с дрелката и на излизане пак да я сложим, за да не останат следи от взлом. Все още можехме да го осъществим, но не и за предвиденото време. Веднага се хванахме на работа.

Двайсет минути по-късно Бернтсен си погледна часовника и ни пришпори. За полицейската акция знаехме само, че ченгетата ще ударят, след като закопчаят Один. А понеже той щеше да се изнесе бързо, усетеше ли се, че старецът му е вързал тенекия, куките най-вероятно щяха да нахлуят в „Макдоналдс“ не по-късно от седем.

Докато успеем да отворим проклетата врата, мина половин час — три пъти повече от предвиденото по план. Извадихме пищовите и нахлузихме найлоновите чорапи над лицата си. Пръв влезе Бернтсен. Едва пристъпил вътре, се просна на колене и вдигна пистолета напред като спецченге от Отряда за бързо реагиране.