Ю Несбьо - Фантом

— Много си готин, Хари. — Тя стана. — Повечето мои познати се държат като пълни мухльовци, стане ли напечено. Но ти май си изключение.

— Е, поне вече знаеш какво да очакваш от мен.

— Реалността ме зове, скъпи.

Хари се обърна. Пищното дупе на Исабел Скойен се клатушкаше към конете.

Той я последва. Възседна Балдер. Нагласи удобно краката си в стремената. Погледна нагоре и срещна погледа на Исабел. Върху суровото ѝ, красиво изваяно лице стоеше предизвикателна усмивка. Тя събра устни като за целувка. Цъкна съблазнително с език да подкара Медуза и заби пети в хълбоците ѝ. Кобилата се понесе в тръс, докато гърбът на ездачката описваше плавни вълни.

Без никакво предупреждение Балдер се спусна след Медуза. Хари едва се задържа на седлото.

Балдер бързо стопи преднината на кобилата, под чиито копита вече хвърчаха мокри буци пръст. Тя премина в галон. Опашката ѝ се изгуби зад завоя. Хари хвана юздите по-изкъсо, както го беше учил дядо му, но без да ги опъва. По възтясната пътека клоните шибаха лицето му. Той се сви и притисна здраво колене към хълбоците на Балдер. Съобрази, че не може да спре коня, затова се опитваше да държи главата си ниско и внимаваше краката му да не се изхлузят от стремената. Дърветата проблясваха отстрани като жълто-червени ленти. Инстинктивно се надигна на седлото и отпусна тежестта си върху коленете и стремената. Сякаш яздеше не кон, а боа. Усещаше усиленото стягане и гъвкавите движения на мускулатурата на Балдер. Двамата откриха общия си ритъм, съпровождан от оглушителното трополене на копитата по земята. Страхът се бореше с опиянението от стремглавия бяг. Пътеката се изправи и на петдесетина метра по-нататък Хари видя Медуза и Исабел. За миг картината сякаш замръзна, все едно кобилата престана да препуска, а ездачката увисна във въздуха. После животното продължи своя бяг. Само след секунда Хари разбра откъде се появи тази зрителна измама.

И тази секунда се оказа безценна.

Като студент в Полицейската академия беше чел проучвания, според които в бедствени ситуации човешкият мозък се опитва да обработи огромни количества информация за съвсем кратко време. Някои полицаи изпадат в ступор, други имат чувството, че времето забавя ход, животът им преминава пред очите им като на лента и те успяват да забележат удивително много подробности и да анализират ситуацията. Сега същото се случи и на Хари. Светкавично съобрази, че понеже се движи със седемдесет километра в час, вече е изминал двайсет метра и остават още трийсет метра и секунда и половина, докато стигне до разлома, над който току-що прелетя Медуза.

Оттук не се виждаше колко е широк.

Медуза беше зряла състезателна кобила с опитна ездачка, докато Балдер беше млад, по-дребен и с близо деветдесеткилограмов новобранец на гърба.

А Исабел Скойен се беше възползвала от познанията си за стадния инстинкт на конете.

Нямаше време да спре коня.

Хари отпусна юздите и пришпори Балдер. Конят препусна още по-бързо. И всичко утихна. Трополенето на копитата изчезна. Полетяха над бездната. Под краката си Хари видя корона на дърво и поток. Главата му се удари в тила на коня. Пропадаха.

И ти ли си бил крадец, татко? През цялото време съм знаел как да стана милионер. Мотото ми гласи: кради само когато си заслужава. Умея да проявявам търпение и да чакам. И чаках. Чаках дълго и когато най-сетне ми се удаде удобна възможност, бях сто процента убеден, че я заслужавам.

Планът ми беше гениален по своята простота. Докато рокерската банда на Один обсъжда наркопазара в „Макдоналдс“, с Олег ще задигнем част от хероина в склада в Алнабрю. Първо, в помещението няма да има никого, защото Один ще вземе със себе си всички здравеняци. Второ, Один изобщо няма да разбере, че сме го ограбили, защото в „Макдоналдс“ куките ще го сгащят. А на съдебната скамейка даже ще ни бъде благодарен — на мен и на Олег, — задето ченгетата са спипали по-малко хероин, когато са ударили склада. Единственият проблем можеше да дойде от куките и стареца. Ако ченгетата надушат, че някой ги е изпреварил и е гепил част от херцата, а после някой снесе вестта на стареца, спукана ни е работата, давах си сметка аз. Затруднението се разреши с хода, на който ме беше научил старецът: с рокада, стратегически алианс. Посетих блока в Манглерю. Този път заварих Трюлс Бернтсен вкъщи.

Измерваше ме недоверчиво с очи, докато му обяснявах за какво съм дошъл, но това не ме притесняваше ни най-малко. Отдавна бях видял в погледа му ненаситната алчност на един от онези, които все се смятат за недобре платени, защото възприемат парите като лек срещу отчаянието, самотата и огорчението. За тях справедливостта не съществува; стойността ѝ се равнява на евтина стока върху магазинен рафт. Обясних му, че ще ни е необходимо неговото съдействие при заличаването на следите в склада и унищожаването на евентуално намерени улики. А може да се наложи и да натопим друг за кражбата, подхвърлих аз. Предложих да гепим пет килограма — партидата се състоеше от двайсет — и очите му мигом светнаха. По два за мен и за него и един за Олег. Видях, че веднага си направи сметката: милион и двеста хиляди за килограм, умножено по две, прави два милиона и четиристотин хиляди.