Ю Несбьо - Фантом

— Защо?

— След броени дни напуска поста и не желае като прощален подарък да му натресат корупционен скандал.

— И се пази случаят да не се разчува поне докато сдаде поста?

Белман погледна в чашата си с кафе.

— Следващият главен секретар вероятно ще бъда аз, Хари.

— Ти?

— Той искаше да ми даде картбланш веднага да започна разработката, но аз се забавих. Мислих, мислих и пропуснах удобния момент да натисна спусъка. Ако бяхме поискали от Шулц на мига да разкрие подкупното ченге, другите замесени щяха да се изпокрият. Колебаех се дали да не прикачим скрит микрофон на Шулц, та да ни отведе при всички членове на престъпната група, а защо не и до най-големия сенчест играч в Осло в момента.

— Дубай.

Белман кимна.

— Нямах представа обаче на кого от колегите мога да разчитам. Тъкмо бях сформирал малък екип от доверени лица, които бях проверил основно, и постъпи анонимен сигнал…

— … за смъртта на Торд Шулц — довърши Хари.

Белман го изгледа сурово.

— И сега се страхуваш, че ако се разчуе как си се замотал, може да се разминеш с поста главен секретар.

— Възможно е, но повече ме притеснява друго: нищо от думите на Шулц не ми подсказва накъде да се насоча. Продължаваме да тънем в същото неведение за „пробитото ченге“. В килията го посетил някакъв мъж, навярно същият, който е подменил дрогата…

— Да?

— Представил се за полицай. Старши инспекторът от летището си спомни първото му име: Томас еди-кой си. В Управлението имаме петима с това име, но нито един от тях не работи в ОРГКРИМ. Изпратих снимките им на колегата от „Гардермуен“, но той не разпозна въпросния тип. Следователно въобще не е сигурно дали изобщо е полицай.

— Мхм. Може просто да е имал фалшива значка или — по-вероятно — да е бивш полицай.

— Защо смяташ така?

— За да излъжеш полицай, трябва самият ти да си такъв — сви рамене Хари.

Външната врата се хлопна.

— Скъпа! — извика Белман. — В дневната сме.

Вратата към дневната се отвори. Показа се около трийсетгодишна чаровна жена със слънчев загар. Русата ѝ коса висеше вързана на конска опашка. Хари забеляза прилика с бившата на Тайгър Уудс.

— Оставих хлапетата при мама. Идваш ли, захарче?

— Имам посетител — прокашля се Белман.

— Виждам, захарче — наклони глава тя.

Белман погледна Хари с изражение „какво-да-се-прави“.

— Здрасти — тя погледна закачливо Хари. — С баща ми докарахме пълно ремарке с багаж. Ще ни по…

— Имам проблеми с гърба и изведнъж ме стегна носталгията по дома — промърмори Хари, допи кафето си и стана.

В коридора се обърна към Белман:

— Още нещо. Нали ти разказах, че се отбих в Онкологичния център?

— Да. И?

— Там работи един изследовател — прегърбен, много странен тип. Казва се Мартин Пран. Интуитивно не ми харесва. Ще го провериш ли заради мен?

— Заради теб?

— Извинявай, стар навик. Заради полицията, заради страната, заради човечеството.

— Интуитивно не ти харесва?

— Общо взето, в разследването на този случай мога да се осланям единствено на интуицията си. Но ако споделиш с мен какво си открил…

— Ще си помисля.

— Благодаря, Микаел.

Малкото име на Белман прозвуча странно от устата му. Хари се опита да си спомни дали и преди се е случвало да се обръща към него така.

Микаел отвори вратата. В коридора нахлу студен въздух.

— Съжалявам за момчето — каза Белман.

— За кое по-точно?

— И за двамата.

— Мхм.

— Виждал съм Густо Хансен. Веднъж дойде тук.

— Тук?

— Да. Поразително красив младеж. Направо… — Белман напразно търсеше подходящо определение. — Като млад не си ли бил един вид влюбен в Елвис? Man crush , както казват американците.

— Не — отвърна Хари и извади кутията цигари.

Можеше да се закълне, че пигментните петна по лицето на Белман пламнаха.

— Този Густо имаше точно такова лице и излъчване.

— Защо е идвал тук?

— За да говори с един от колегите, сформирали бригада, докато строях къща. Сам знаеш, че с една полицейска заплата често се налага да влизаш в ролята на майстор.

— И с кого говори?

— С кого? — Белман погледна Хари.

По-точно, очите му се насочиха към Хари, но се зареяха в далечината — към нещо, което току-що бе прозрял.

— Вече не си спомням. Тези наркоманчета са готови да изпеят и родната си майка, стига да им подхвърлиш хилядарка за следващата доза. Приятна вечер, Хари.

Хари вървеше из Квадратурата по тъмно. Нагоре по улицата спря кемпер — точно пред чернокожа проститутка. Вратата се отвори и оттам слязоха три момчета на видима възраст не повече от двайсет години. Единият държеше камера и снимаше, а приятелят му заговори платената жрица. Тя поклати отрицателно глава. Явно не желаеше да цъфне в клипче по YouPorn. В страната, откъдето идваше, имаха интернет и сигурно се боеше да не лъсне пред семейството и роднините си. Навярно си мислеха, че работи като сервитьорка. Или изобщо не я бяха питали. Едното момче плю върху асфалта пред нея и извика с писклив пиянски глас: