Ю Несбьо - Фантом

Хари кимна. Или ще си държиш езика зад зъбите, или с теб е свършено.

— Повтори движението и аз кимнах в знак, че съм го разбрал. После си тръгна. Густо кървеше като прасе и му трябваше лекар, но не смеех да мръдна. Не чух стъпките на мъжа по стълбите и се опасявах, че още дебне пред вратата. Изляза ли, ще съжали, задето ме е пощадил, и ще ме очисти.

Краката на Олег се тресяха от нерви.

— Опитах се да измеря пулса на Густо и го успокоих, че ще повикам помощ, но той не реагира. Пулсът му се изгуби. Обезумял от паника, хукнах навън.

Олег рязко изправи гръб, сякаш го прониза болка, преплете пръсти и опаса с тях главата си. Продължи със задавен глас:

— Понеже бях друсан, не можех да разсъждавам трезво. Слязох до реката. Прииска ми се да поплувам с надеждата, че с малко късмет може и да се удавя. После чух сирените и ме хванаха… Пред очите си непрекъснато виждах грачещата човка и ръката, прерязваща гърлото. Не посмях да гъкна. Знам на какво са способни тези хора.

— На какво?

— Удрят те по най-слабото място. Първо се изплаших, че ще посегнат на мама.

— Но е било по-лесно да отвлекат Ирене. Никой няма да забележи изчезването на бездомно момиче.

Олег погледна Хари и преглътна с мъка.

— Значи ми вярваш?

Хари вдигна рамене.

— Слабостта ми към теб винаги ме е правела доверчив, Олег. Така е, когато… сещаш се.

Очите на Олег плувнаха в сълзи.

— Но… моята версия звучи абсурдно. Всички доказателства…

— Напротив. Пъзелът се подрежда. Барутният нагар се е образувал, когато си се спуснал да отнемеш оръжието на нападателя. По теб е открита кръв от Густо, защото си се навел да провериш пулса му. По същата причина си оставил и отпечатъци от пръстите си по тялото му. А фактът, че очевидците са видели само теб да излизаш от сградата, се обяснява много лесно: убиецът се е вмъкнал в разбития офис, а се е измъкнал през прозореца — по аварийната стълба към реката. Затова не си чул стъпки по стълбите.

Олег беше приковал замислен поглед в гърдите на Хари.

— Кой и защо е убил Густо?

— Рано е да се каже, но според мен познаваш убиеца.

— Аз ли?

— Да. Затова е използвал жестове, вместо да говори. Не е искал да рискува да го познаеш по гласа. Носел е балаклава — още едно доказателство, че доста хора в наркосредите го познават. И не на последно място бившите и настоящите обитатели на квартирата ви.

— Но защо е решил да ме пощади?

— Виж, това не знам.

— Нищо не разбирам. Тогава ме остави жив, а после, в затвора, се опитаха да ме убият, макар че не бях обелил и дума.

— Вероятно не е получил изрични инструкции как да действа с евентуални свидетели. Поколебал се е. От една страна, си е казал той, рискувам да ме разпознае по фигурата, езика на тялото, походката, но от друга, толкова е надрусан, че едва ли ще забележи подробности.

— Дрогата спасява животи? — пошегува се предпазливо Олег.

— Така излиза. Шефът му обаче е застъпвал друго мнение и са отвлекли Ирене, за да си подсигурят мълчанието ти.

— Знаят, че докато я държат, няма да гъкна. Тогава защо се опитаха да ме убият?

— Появих се аз.

— Ти?

— Да. Още щом съм кацнал в Осло, са разбрали за пристигането ми. Знаят, че мога да те накарам да говориш; че похищението на Ирене няма да ме спре. Затова Дубай е поръчал да ти затворят устата завинаги.

Олег кимна бавно.

— Разкажи ми за Дубай — помоли Хари.

— Никога не съм го виждал, но май съм ходил в жилището му.

— Къде се намира?

— Нямам представа. Един от помощниците му ни качи в колата си и ни откара дотам. Преди това обаче ми върза очите.

— Но си убеден, че ви е отвел в дома на Дубай?

— Така ми подхвърли Густо. Освен това миришеше на обитавано място и звуците бяха като от къща с мебели, килими, завеси… нали ме разбираш.

— Да. После?

— Заведоха ни в подземие и тогава ми свалиха превръзката. На пода лежеше мъртвец. „Това сполетява лъжците — предупредиха ни те. — Погледнете го внимателно и разкажете какво се случи в Алнабрю; защо полицаите са заварили вратата отключена и къде изчезна Туту.“

— Алнабрю?

— Ще стигна и дотам.

— Добре. А този мъж… как беше убит?

— В смисъл?

— Забеляза ли прободни рани по лицето? Или огнестрелни по тялото?

— Не ти ли казах? Не личеше от какво е починал, но когато Пьотър натисна корема му с крак, от устата му потече вода.

Хари навлажни устни.

— Разбра ли кой е мъртвецът?

— Да. Полицай под прикритие, който душеше около „Плата“. Наричахме го Каскета, защото все носеше такава шапка на главата си.