Ю Несбьо - Фантом

— А другите арестанти къде са?

— Един господ знае. Сигурно са им пуснали „Хъслър“ 44 44 „Хъслър“ — американски порнографски канал. — Б.пр. .

Служителят му отключи килията, Хари влезе и изчака стъпките му да заглъхнат. Килията беше стандартна: десет квадрата, легло, шкаф, бюро със стол, рафтове с книги, телевизор. Седнал зад бюрото, Олег го гледаше изумен.

— Искал си да ме видиш.

— Мислех, че не ми разрешават свиждания.

— Това не е свиждане, а консултация с адвоката ти.

— С адвоката ми?

Хари кимна. На Олег тутакси му просветна. Умно момче.

— Как…

— За убийството, по което си обвиняем, не се предвижда изолационен режим и уредихме посещението сравнително лесно.

Хари отвори куфарчето, извади бял геймбой — игрова конзола — и го подаде на Олег.

— Заповядай. За теб е.

— Откъде си го купил? — Олег поглади с пръсти дисплея.

Хари сякаш забеляза лека усмивка да пробягва по сериозното му момчешко лице.

— Винтидж 45 45 Винтидж — мода с ретро привкус. — Б.пр. модел на батерии. Намерих го в Хонконг. Бях се заканил да те спукам на „Тетрис“.

— Мечтай си! — засмя се Олег. — На „Тетрис“ и подводно плуване винаги ще държа рекорда!

— А онзи път в басейна „Фрогнер“? Май те разминах с един метър, а?

— Да бе! Изостана с един метър! Мама ще го потвърди, нали и тя присъстваше.

Хари не смееше да мръдне, за да не развали мига. Жадно поглъщаше щастието, струящо от усмивката на Олег.

— За какво ме извика да говорим? — попита след малко Хари.

По лицето на Олег отново плъзнаха сенки. Той започна да опипва нервно конзолата, все едно търсеше пусковото копче.

— Не те пришпорвам, Олег, но най-лесно е да започнеш от самото начало.

— Мога ли да разчитам на теб за всичко?

Хари само успя да кимне.

— Искам да ме снабдиш…

Олег направо заби нож в сърцето му и го завъртя, защото Хари вече се досещаше за продължението.

— Тук продават само жълто и спийд, а на мен ми трябва виолин. Ще ми помогнеш ли, Хари?

— Затова ли ме извика?

— Единствен ти можеш да заобиколиш забраната за свиждане.

Олег прикова в Хари потъмнелия си сериозен поглед. Само леко потрепване по тънката кожа под окото му издаде колко е отчаян.

— Знаеш, че не мога да го направя, Олег.

— Не ми ги пробутвай тия! — Суровата металическа нотка в гласа му отекна между стените.

— Защо не те снабдят онези, за които си продавал?

— Какво съм продавал?

— Не ме баламосвай! — Хари удари с длан по капака на куфарчето. — Намерих екип на „Арсенал“ в шкафчето ти на „Вале Ховин“.

— Тършувал си из…

— Открих и това — Хари хвърли върху бюрото семейната снимка. — Знаеш ли къде е сега това момиче?

— Коя…

— Ирене Хансен. С нея сте били гаджета.

— Как…

— Във „Фюрлюсе“ са ви виждали заедно. В шкафчето ти имаше пуловер, напоен с аромат на женски парфюм, и „прибори“ за двама. Общият склад за дрога е израз на по-голяма интимност дори от споделянето на брачна постеля. Майка ти ми спомена, че веднъж те видяла из града, ухилен като идиот. Моята диагноза: прясно влюбен.

Хари видя как адамовата ябълка на Олег подскочи.

— Е?

— Не знам къде е, ясно? Просто изчезна. Може брат ѝ да я е отвел, може да са я затворили в някоя клиника за наркомани, може да се е качила на самолет, за да се махне от цялата тази гадост.

— А може и развръзката изобщо да не е толкова щастлива — отбеляза Хари. — Кога я видя за последно?

— Не помня.

— Разправяй ги на шапката ми. Помниш, и то с точност до часове.

Олег затвори очи.

— Преди сто двайсет и два дни. Тогава Густо беше още жив. Защо намесваш и нея?

— Защото всичко е свързано, Олег. Убийството е бял кит. Безследно изчезналият — също. Видиш ли бял кит два пъти, значи е един и същ. Какво ще ми кажеш за Дубай?

— Това е най-големият град, но не столица на Обединените арабски емир…

— Защо ги прикриваш, Олег? С какво те държат?

Олег откри най-после откъде се включва конзолата и започна да щрака копчето напред-назад. Свали задния панел, вдигна металния капак на кошчето за смет до бюрото, пусна вътре батериите и върна конзолата на Хари.

— Мъртва е.

Хари пое конзолата и я пусна в джоба си.

— Ако не ми намериш виолин, ще се нашия с боклука, който предлагат тук. Чувал ли си за смес от фентанил и хероин?

— Фентанилът е рецепта за свръхдоза, Олег.

— Именно. После сам се оправяй, когато дойде ред да обясняваш на мама.

Хари мълчеше. Жалкият шантаж на Олег не го вбеси. Напротив, прииска му се да прегърне момчето, да го притисне към гърдите си. Защото и без да вижда насълзените му очи, Хари знаеше каква ожесточена борба вилнее в тялото и ума му. Усещаше наркотичния глад на Олег почти физически. В главата на зависимия не съществува нищо — нито морал, нито любов, нито разумни съображения — освен натрапчивата мисъл за кика, за опиянението, за полета. Веднъж Хари едва не се изкуши да приеме доза хероин, но в неочакван прилив на моментно отрезвение успя да откаже. Вероятно защото бе осъзнал, че наркотикът ще довърши започнатото от алкохола: ще го убие. Или пък се беше сетил за разказа на едно момиче: закачила се за хероина веднага щом минала на игла, защото нищо, което била преживяла или можела да си представи, не било в състояние да надмине екстаза от жълтото. Дали пък в критичния миг Хари не си беше спомнил и за онзи свой приятел от „Опсал“, дето влязъл в клиника за наркомани с единствената мотивация да намали наркотичния си толеранс спрямо хероина и излизайки оттам чист, да изпита отново разтърсващия кик от първата инжекция. Същият този приятел му беше разказал как избухнал в истеричен плач, когато видял следата по крачето на тримесечния си син след първата му ваксина, защото точицата от убождането на спринцовката усилила неимоверно наркотичния му глад и му се приискало мигом да зареже всичко и да хукне към „Плата“.