Ю Несбьо - Фантом

— Ще я принудим да седне с нас на масата за преговори и ще я изкушим да ни сътрудничи. За рекета отговаряш ти, Густо. Затова те повиках.

— Аз? Ще изнудвам високопоставена дама?

— Точно така. Високопоставена дама, с която си се сношавал, Густо. Тази държавна служителка се е възползвала от позицията и положението си в обществото, за да подтикне към секс афера тийнейджър с проблемна социална интеграция.

Първоначално се усъмних дали съм чул правилно. После обаче старецът извади от джоба на сакото си снимка, направена вероятно през затъмнено автомобилно стъкло, и я постави на масата пред мен. Младо момче влиза в ландроувър на улица „Толбю“. Виждаше се ясно регистрационният номер на автомобила. Момчето бях аз, а ландроувърът принадлежеше на Исабел Скойен.

По гърба ми пролазиха ледени тръпки.

— Откъде зн…

— Скъпи Густо, нали те предупредих, че те държа под око. Сега искам да се свържеш с Исабел Скойен по личния ѝ телефон — положително разполагаш с номера — и да ѝ предадеш подробно версията, подготвена да изтече в пресата. А после да я поканиш на строгосекретна среща, на която ще присъстваме аз и ти.

Старецът се приближи и погледна през прозореца. Отвън надничаше крайно потискащо време.

— Ще видиш колко бързо ще те смести в натоварения си график.

За последните три години в Хонконг Хари навъртя по-голям километраж, отколкото през целия си живот, и благодарение на тренинга си взе стоте метра до затвора само за тринайсет секунди — достатъчни обаче в ума му да се разиграят няколко сценария. Всичките приключиха идентично: пристигаше твърде късно.

Позвъни и едва се стърпя да не разтърси вратата, докато чакаше да му отворят отвътре. Най-сетне автоматичното устройство избръмча и Хари хукна по стълбите към пропуска.

— Да не забравихте нещо? — попита служителката.

— Да — Хари изчака тя да го пусне. — Обявете тревога! — развика се той, остави куфарчето и се спусна по коридора. — Килията на Олег Фауке!

Трескавото трополене от стъпките му отекваше между стените на пустото фоайе, по празните коридори и в необяснимо безлюдното общо помещение. Не усещаше да се е задъхал, ала дишането му кънтеше оглушително в главата му.

Викът на Олег долетя до ушите му, докато прекосяваше последния коридор. Вратата към килията стоеше открехната. В секундите, предшестващи влизането му вътре, Хари изживя кошмарите си наяве. Точно като надвисналата над него лавина, сега ужасът да види какво се крие зад вратата сковаваше краката му. Най-сетне влетя в килията и бързо прецени ситуацията: прекатурено бюро, пръснати по пода документи и книги. В дъното, с гръб към гардероба, Олег, хванал металния капак на кошчето за смет като щит, крещеше с цяло гърло, а от черната му тениска с надпис „Slayer“ капеше кръв. Пред Олег, с гръб към Хари, плешив, дебеловрат мъж в потник беше вдигнал заплашително ножа за хляб. Хладното оръжие издрънча в металния капак. Мъжът явно усети промяната на светлината в килията, защото рязко се извъртя. Наведе глава и насочи ножа към Хари.

— Изчезвай! — процеди той.

Хари не се подведе да следи движението на ножа, а се концентрира върху краката. Зад нападателя Олег се свлече на пода. В сравнение с човек, тренирал бойни изкуства, Хари притежаваше повече от скромен арсенал от нападателни техники. Всъщност владееше само две. И се придържаше към две правила. Първо: правила няма. Второ: атакувай пръв. И Хари приложи автоматизираните движения на човек, усвоил и отработил едва два подхода за нападение. Пристъпи към ножа, за да принуди противника си да отдръпне оръжието с цел да осъществи по-силен замах преди удара. А докато онзи извършваше това движение, десният крак на Хари разцепи въздуха и покоси крака на противника над колянната капачка. И понеже човешката физиология не е осигурила надеждна защита срещу подобни удари, квадрицепсът веднага се скъса. Съдбата му последваха и кръстните връзки, а вследствие от натиска на колянната капачка върху малкия пищял — и патералното сухожилие.

Мъжът се строполи с вик, изпусна ножа и оръжието издрънча о пода. Ръцете му посегнаха към източника на адската болка и очите се изцъклиха, когато откри колянната капачка не там, където я търсеше.

Хари ритна ножа извън обсега на нападателя и вдигна крак, за да довърши започнатото, както го бяха учили: стъпваш с всичка сила върху бедрото на поваления противник, за да предизвикаш масирани вътрешни кръвоизливи и да му попречиш да се изправи. Ала понеже разбра, че целта и без това е постигната, свали крака си.