Ю Несбьо - Фантом

Тя го погледна. Виждах как алчният ѝ ум светкавично претегля всички плюсове и минуси. Старецът сияеше от задоволство.

— Покривната култура, скъпи ми Густо — подхвана той и отпи от кафето, — е плевел, който стопаните засяват и оставят да расте, за да избегнат избуяването на други плевели. Просто защото детелините са много по-безобидни от другите бурени. Разбираш ли?

— Май да — отвърнах аз. — Там, където и бездруго ще израстат плевели, е по-умно да засееш трева, която няма да пречи на ягодите да се развиват.

— Именно. В нашия случаи ягодите са желанието на общинския съвет да прочисти града, а бандите, които продават хероин и създават анархия по улиците на Осло, са плевелите. Ние пък с нашия виолин сме покривната култура.

— И?

— Първо се налага да изкореним всички плевели освен детелините. А после — да оставим детелините да виреят свободно.

— И кое им е голямото предимство на тези детелини?

— Няма да застрелваме никого. Ще действаме дискретно. Ще продаваме наркотик, който не крие опасност от предозиране. Установявайки монопол върху ягодовото поле, ще повишим цените и така потребителите ще намалеят, а броят на зарибените младежи — също. По-малко потребители и по-малко продавачи. Из парковете и по улиците ни вече няма да скитат наркомани. Накратко: Осло ще се превърне в радост за окото на туристи, политици и избиратели.

— Аз не съм общински съветник по социалните въпроси.

— Все още не сте, госпожо. Но пък плевенето не е работа за общински съветник. Те си имат секретарки, които ежедневно да вземат решения по разни дребни въпроси, а съвкупността от тези решения всъщност определя насоката на цялостната политика на общината. Вие ще се придържате към линията, зададена от вашия началник, но лично ще контактувате с полицията и ще обсъждате с органите на реда какви мерки да се предприемат в Квадратурата например. Навярно ще се наложи да стесните сферата, в която ще насочите повечето си усилия, но според мен притежавате необходимите за целта заложби. Тук кратко интервю за предприетите превантивни мерки срещу наркотичната зависимост, там изявление какъв драстичен спад е отчетен при смъртните случаи вследствие от свръхдоза… Когато успехът стане факт, и медиите, и съпартийците ви ще узнаят чии мозък и чия ръка са направлявали… — по лицето му се появи усмивката на комодския варан — … гордия победител в годишната надпревара за най-голяма ягода.

Възцари се мълчание. Мухата преустанови опитите да избяга през прозореца, когато забеляза съблазнителната захарница.

— Този разговор, разбира се, никога не се е състоял — натърти Исабел.

— Не, разбира се.

— Дори не се познаваме.

— Уви, това е самата истина, госпожо Скойен.

— И как точно си представяте… изкореняването на плевелите?

— Предлагаме ви ефективно сътрудничество. В нашия бранш съществува дългогодишна традиция за доноси срещу конкуренти. Ще ви снабдяваме с нужната информация, а вие ще изготвяте предложения, та вашият началник да ги внася в Полицейския съвет, но за целта ви е нужно доверено лице в полицията; човек, който също би се облагодетелствал от приноса си към толкова успешна борба с наболял проблем. Служител… как да го нарека?

— … амбициозен и способен да защитава интересите на града, докато те съвпадат със собствените му интереси? — Исабел Скойен вдигна чашата с кафе като за наздравица. — Да се преместим в дневната?

Сергей лежеше на кушетката, докато татуировчикът мълчаливо оглеждаше рисунките.

Пристигна в уговорения час в малкото ателие и завари татуировчика да работи над голям дракон върху гърба на младеж, който стискаше зъби от болка, докато по-възрастна жена, вероятно майка му, го успокояваше и непрекъснато питаше „художника“ дали не прекалява с размерите на произведението си. Най-после всичко свърши, жената плати и на излизане от ателието попита сина си не е ли доволен, задето вече се е сдобил с още по-готина татуировка от Пребен и Кристофер.

— Тази повече ще подхожда на гърба — татуировчикът посочи едната рисунка.

— Тупой — промърмори Сергей. — Тъпак.

— А?

— Искам всичко да е като на рисунките. Всеки път ли да ти го повтарям?

— Добре де, добре. Но няма как да приключим за един ден.

— Трябва да стане още днес. Ще ти платя двойно.

— Значи е спешно?

Сергей само кимна. Андрей му звънеше всеки ден да го държи в течение. Днес пак му се обади, но го хвана неподготвен. Сергей изобщо не беше очаквал да чуе каквото чу.