Ю Несбьо - Фантом

Необходимото станало наистина необходимо.

След като затвори, Сергей мислеше само за едно: вече няма измъкване. „ Измъкване ли? А нима искам да се измъкна?“ — осъдително се запита той.

Вероятно новината от Андрей го постресна: полицаят успял да обезвреди затворник, получил мокра поръчка за Олег Фауке. Онзи бил норвежец и не умеел да борави с хладно оръжие, но въпреки всичко това подсказваше, че задачата на Сергей няма да е толкова лесна като последния път, когато застреля онова хлапе, пласьора. Тогава изпълни заръката като екзекуция. Този път щеше да се наложи да му диша във врата, да го дебне, докато го спипа на удобно място; да го нападне, когато онзи най-малко очаква.

— Без да се обиждаш, но татусите по тялото ти не са качествено направени. Линиите са неясни, мастилото е долнопробно. Не искаш ли да ги поосвежим?

Сергей не отговори. Какво разбираше този мухльо от качествена изработка? Линиите бяха неясни, защото татуировчикът в затвора използваше вместо игла струна от китара, закрепена за машинка за бръснене, а мастилото представляваше разтопена подметка от обувка, смесена с урина.

— Започвай. Веднага!

— Наистина ли искаш да си татуираш пистолет? Ти си решаваш, но от опит те предупреждавам, че агресивните символи отблъскват хората. Само за твое сведение.

Този тип явно не знаеше нищо за татуировките на руските престъпници. Котката означава присъда за кражба, църквата с два купола — две присъди. А белегът върху гърдите на Сергей му беше останал от изгаряне с магнезиев прах от опит да заличи направена татуировка. Докато излежаваше втората си присъда, членове на грузинската банда „Черно семе“ го жигосаха с женски полов орган, защото той отказа да им изплати дължимото след игра на карти.

Настоящия татуировчик изобщо не подозираше и друго: пистолетът на рисунката, „Макаров“, на въоръжение в руската полиция, символизираше, че той, Сергей Иванов, е убил полицай.

Не, този драскач не се досещаше за значението на изображенията. И по-добре. Нека си гледа неговата работа и да продължава да рисува пеперудки, китайски букви и разноцветни дракони по телата на презадоволени норвежки младежи, които си въобразяват, че фигурите по кожата им са своеобразна заявка за идентичност.

— Да започваме ли? — попита татуировчикът.

Сергей се поколеба за миг. „Художникът“ имаше право. Въпросът не търпеше отлагане. Сам се питаше защо бърза толкова, защо не изчака и не си направи татуировките, след като убие полицая. И си даде отговора, който искаше да чуе: ако го заловят след престъплението и го тикнат в норвежки затвор, сред пандизчиите може да няма майстори като в Русия. Затова държеше още отсега да се сдобие със заветната татуировка.

Ала Сергей осъзнаваше, че въпросът му има и друг отговор.

Дали пък постъпката му не бе продиктувана от страх, който подкопаваше увереността му доколко ще се справи с поръчката? Затова ли бързаше да се татуира — за да изгори всички мостове, да отреже пътищата за бягство и да се окаже принуден да извърши убийството? Никой сибирски урка не може да живее с лъжа, изписана върху кожата му. Но нали очакваше този миг с такова нетърпение? Откъде тогава се взеха тези колебания?

Знаеше откъде.

Пласьорът. Хлапето с фланелката на „Арсенал“.

Често-често навестяваше сънищата му.

— Започвай — нареди Сергей.

— Според лекаря Олег ще е на крака до няколко дни — съобщи Ракел, облегната на хладилника с чаша чай в ръка.

— Значи трябва незабавно да уредим преместването му на безопасно място — подчерта Хари.

Застанал до прозореца, той гледаше към града, където автомобилните колони се гънеха по главните артерии като светли змии.

— Нали полицията разполага с жилища за защитени свидетели.

Ракел не изпадна в паника при новината за въоръженото нападение над Олег. Прие го хладнокръвно и с примирение, все едно го беше очаквала. Същевременно Хари виждаше по лицето ѝ, че е готова да се бори.

— Няма как да променим мярката за неотклонение, но ще говоря с прокурора да го преместят в друг затвор — предложи Ханс Кристиан Симонсен.

Дойде веднага, щом Ракел го повика. Сега седеше до кухненската маса, а под мишниците му се бяха образували тъмни петна.

— Опитай се да действаш по неофициален път — посъветва го Хари.

— В смисъл?

— Вратите бяха отключени, следователно нападателят е имал най-малко един съучастник сред служителите в затвора. Докато не разберем със сигурност кой е, всички са под подозрение.