Ю Несбьо - Фантом

— Проведох строго конфиденциален разговор с моя началник. Гласи ме за главен секретар при министъра на правосъдието.

— Иха! — възкликна Трюлс. Терес току-що запрати топката в горния ъгъл на вратата.

— Предположих, че ще те заинтересува — Белман стана. — С Ула ще устроим скромно тържество у дома следващата събота.

Чувайки името „Ула“, Трюлс усети познатото пробождане в сърцето.

— Нова къща, нова работа… Трябва да се отпразнува. Ти участва в изливането на терасата.

„Участвах? Изнесох цялото бъхтене на гърба си!“

— Та, ако не си прекалено зает… — Белман кимна към екрана. — Заповядай.

Трюлс прие поканата. Още от малък бе свикнал да се съгласява с Белман. Не възразяваше да свири втора цигулка и да гледа отстрани семейното щастие на Микаел и Ула. Този път стори същото. Прие за пореден път да прикрива същността и чувствата си.

— Да те питам друго. Сещаш ли се, че те помолих да изтриеш едно име от книгата с посетители?

Трюлс кимна, без по лицето му дори да трепне мускул. Белман му се беше обадил и обяснил, че в кабинета му се е отбил някой си Торд Шулц — разполагал със сведения за график на наркотици и за съучастник на престъпна група в Главното управление с достъп до вътрешна информация.

— Опитах се да се свържа с него, но не ми вдига и съм малко притеснен. Сигурен ли си, че охранителят махна името му, преди някой друг да го е прочел?

— Абсолютно, господин главен секретар — потвърди Трюлс. „Сити“ се свиха в своята си половина на терена и гледаха само да чистят топката. — Впрочем имаш ли някакви новини от онзи досаден старши инспектор от летището?

— Не. Май се е примирил, че иззетият прах е картофено брашно. Защо се сети за него?

— Просто така, господин главен секретар. Поздрави на дракона.

— Ще ти бъда признателен, ако използваш друг израз.

— Нали ти така я наричаш — сви рамене Трюлс.

— Говорех за „главен секретар“. Официално встъпвам в длъжност след две седмици.

Ръководителят полети въздъхна. Летищният оператор току-що му съобщи, че самолетът за Берген е излетял със закъснение, защото капитанът нито се явил в стаята за предполетна подготовка, нито се обадил да предупреди, че е възпрепятстван. Наложило се в последния момент да повикат друг пилот.

— В момента Шулц изживява тежък период — каза ръководителят полети.

— Дори не си вдига телефона.

— Уви. През свободното си време пътува насам-натам.

— Знам, но днес трябваше да е на работа. Замалко да отменим полета.

— Както казах, напоследък му се насъбра доста. Ще гледам да поговоря с него.

— Всички си имаме проблеми, Георг. Аз обаче съм длъжен да представя подробен доклад, нали разбираш?

Ръководителят полети се поколеба, но после се съгласи:

— Да.

Затвори, а в съзнанието му изплува спомен за летен следобед. Барбекю. Кампари. „Будвайзер“ и гигантски бифтеци от Тексас, донесени от курсант, летял дотам. Двамата с Елсе се шмугват тайно в спалнята. Тя стене тихо, за да не я чуе никой. От отворения прозорец долита детски глъч, грохот на захождащи машини и безгрижен смях. Над главите им непрекъснато прелитат самолети. Торд продължава да се смее след поредната разказана пилотска история. А Елсе, неговата съпруга — да стене в обятията на друг.

— Купил си виолин?

Беате Льон се взираше изумена в Хари, който придърпа стола далеч от ослепителната сутрешна светлина, просна сакото си на облегалката, седна на сянка и обви с длани чашата с кафе, която Беате му подаде. По лицето му подобно на прилепнало прозрачно фолио блестеше плътен слой пот.

— Да не си…?

— Луда ли си! — Хари засърба врялото кафе. — Алкохолик и дрога — каква по-пагубна комбинация!

— Добре, защото иначе щях да си помисля, че не си уцелил вената.

Хари погледна ръката си. Освен костюма си, имаше само три чифта боксерки, чифт чорапи и две ризи с къс ръкав. Все не му оставаше време да си купи още дрехи. Сутринта се събуди с нещо, наподобяващо махмурлук, и по навик повърна в банята. Инжектираното място приличаше по форма и цвят на Съединените американски щати след президентските избори през 1984 година, когато републиканците начело с Рейгън печелят убедителна победа над демократите и „обагрят“ в червено 49 от общо 50 щата.

— Искам да изследваш праха.

— Защо? — озадачи се Беате.

— Заради снимките на местопрестъплението. На тях е щракнато и пликчето, което сте открили у Олег.

— И?

— Снимките са с висока резолюция и се вижда, че прахът е съвсем бял, докато този тук съдържа кафяви зрънца, виждаш ли? Искам да разбера какво представляват.