Ю Несбьо - Фантом

— Nin hăo 48 48 Nin hăo (кит.) — Добър ден. — Б.пр. — поздрави Хари.

— Excuse me? 49 49 Excuse me? (англ.) — Моля? — Б.пр.

Хари погледна името на бележката. Юки Наказава.

— Oh, Japanese 50 50 Oh, Japanese (англ.) — О, японец, значи. — Б.пр. — засмя се Хари и тупна дребосъка няколко пъти по рамото, все едно са стари приятели.

Юки Наказава се усмихна малко смутено.

— Nice day 51 51 Nice day (англ.) — Прекрасен ден. — Б.пр. — отбеляза Хари, без да сваля ръка от рамото му.

— Yes. Which company are you? 52 52 Yes. Which company are you? (англ.) — Да. Коя компания представлявате? — Б.пр.

— Telia Sonera.

— Very, very good. 53 53 Very, very good, (англ.) — Чудесно. — Б.пр.

Подминаха служителя на „Теленур“, но той ги настигна. Хари вече се досещаше каква е причината. И се оказа прав:

— Sony, sir. I can’t let you in without a tag. 54 54 Sorry, sir. I can’t let you in without a tag. (англ.) — Господине, извинете, но не мога да ви пусна без разрешителен знак за достъп. — Б.пр.

Юки Наказава остана смаян.

Туршилдсен се беше уредил с нов кабинет. След като измина близо километър из офис сградата, Хари най-после съзря познатото внушително туловище в една от стъклените клетки.

Влезе. Мъжът седеше с гръб към него и притискаше телефонната слушалка до ухото си. От устата му изригна фонтан от слюнка и се полепи по прозореца:

— Поправете най-сетне проклетия сървър!

Хари се прокашля.

Столът се завъртя. Клаус Туршилдсен беше надебелял още повече. Елегантният, ушит по поръчка костюм прикриваше донякъде телесата му, но нищо не бе в състояние да замаскира паниката, лъснала по забележителното му лице. Забележително, защото въпреки че разполагаха с огромна площ, очите, носът и устата му бяха предпочели да се сбутат на островче в средата на тази лицева шир. Погледът му се спусна по ревера на Хари.

— Юки… Наказава?

— Клаус — Хари се усмихна широко и разпери ръце като за прегръдка.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — прошепна Туршилдсен.

— И аз се радвам да те видя — Хари отпусна ръце и седна на ръба на бюрото.

Така едновременно завземаше пространството на събеседника си и демонстрираше физическо надмощие. Съвсем обикновена и много ефективна силова стратегия. Туршилдсен преглътна. Хари видя как по челото му избиха едри лъскави капки пот.

— Мобилната мрежа в Тронхайм — изръмжа Туршилдсен и кимна към телефона. — Трябваше да поправят сървъра още миналата седмица. Вече не мога да разчитам на никого. Зает съм, какво искаш?

— Списък с повикванията в паметта на телефона на Густо Хансен от месец май.

Хари взе химикалка и написа името на листче.

— В момента съм на ръководна длъжност, не се занимавам с телекомуникационната мрежа.

— Но, предполагам, все още можеш да се добереш до нужната ми информация.

— Имаш ли официално разрешение?

— Ако имах, нямаше да търся теб, а колегата ти, който дава сведения на полицията.

— И защо служебният юрист отказа да ти съдейства?

Някогашният Туршилдсен не би си позволил подобна дързост, ала сегашният демонстрираше високо самочувствие. Дали повишението, или нещо друго бе предизвикало промяната? Хари забеляза гърба на рамкирана снимка върху бюрото. Мнозина служители държат такива фотографии в офисите си, за да им напомнят за техните близки. Съпруга? Деца? Кой би предположил, че ексхибиционистът ще си намери жена?

— Вече не работя в полицията — уточни Хари.

— Въпреки това искаш поверителна информация за чужди разговори? — усмихна се язвително Туршилдсен.

— Моля само за повикванията от и към този номер.

— И защо да ти помагам? Разбере ли се, че съм дал такива сведения на частно лице, веднага ще ме уволнят. Много лесно ще проверят, че съм влизал в системата.

Хари мълчеше.

— Ясно — засмя се горчиво Туршилдсен. — Ще пуснеш в действие познатото старо средство за изнудване. Не ти ли дам информация извън протокола, ще се погрижиш колегите ми да научат за присъдата.

— Този път нямам намерение да те рекетирам. Моля те за лична услуга, Клаус. Момчето на бившата ми приятелка го грози доживотна, без да е виновен.

Двойната брадичка на Туршилдсен потръпна и по гърлото му се спусна телесна вълна, която се сля с тлъстините по гърдите му.

Хари за пръв път се обръщаше към него на малко име.

Клаус го изгледа и премига със съсредоточен вид. Капчиците пот проблеснаха. Хари виждаше как умът на събеседника му се впуска в сложни математически операции. След редица събирания и изваждания накрая стигна до резултат. Разпери ръце и се облегна на стола, който изскърца недоволно под тежестта му: