Ю Несбьо - Фантом

— Съжалявам, Хари. Много ми се щеше да ти помогна, но точно сега не мога да си позволя съчувствието ми към теб да надделее над разума. Надявам се да ме разбереш.

— Иска ли питане — Хари си потърка брадичката. — Съвсем разбираемо е.

— Благодаря ти — Туршилдсен, изглежда, си отдъхна и се надигна с мъка от стола си с явното намерение най-после да прогони Хари от стъклената клетка и от живота си.

— Не ми ли съставиш списъка с номерата, не само колегите ти, а и жена ти ще научи къде си показвал прелестите си. Имате ли деца? Да? Едно, две?

Туршилдсен рухна на стола и впери в Хари ужасѐн поглед. Някогашният изплашен, разтреперан Клаус Туршилдсен се завърна.

— Нали… каза, че няма…

— Съжалявам — сви рамене Хари. — Но точно сега не мога да си позволя съчувствието ми към теб да надделее над разума.

В девет и десет вечерта половината от местата в ресторант „Скрьодер“ бяха заети.

— Не исках да идваш на работното ми място — обясни Беате. — Хаймен се обади. Чул отнякъде, че си се отбил в кабинета ми, и понеже си го молил за телефонни списъци, ме предупреди да не се набърквам в случая „Густо Хансен“.

— Благодаря, че се съгласи да дойдеш тук.

Хари установи зрителен контакт с Нина, която тъкмо се отправяше към другия край на заведението с няколко халби бира. Тя кимна. Хари не беше стъпвал тук от три години, но въпреки това тя разчете безпогрешно жестовете на един от най-редовните си клиенти през годините: бира за дамата, кафе за алкохолика.

— Твоят приятел помогна ли ти за списъка с повиквания на Густо?

— И то много.

— Какво откри?

— Преди смъртта си е закъсал с парите; заради неплатени задължения на няколко пъти са спирали изходящите му обаждания. Рядко е използвал телефона си. През последните месеци е провел само няколко кратки разговора с Олег. По-често е звънял на Ирене, несъщата си сестра, но няколко седмици преди кончината му разговорите изведнъж секват. Повечето други повиквания са предимно към пицарии. Тази вечер ще ходя при Ракел и ще проверя в Гугъл имената, които се появяват в паметта на телефона му. Какво показа анализът?

— Веществото има почти идентичен състав с проби на вече изследван виолин. Има една-единствена разлика: кафявите частици.

— Да?

— Нямат специално въздействие върху организма; представляват покритие за таблетки, използвано във фармацията. Улеснява преглъщането на лекарството и притъпява неприятния вкус.

— Възможно ли е това покритие да ни отведе до производителя?

— Теоретически — да. Но проверих и се оказа, че всяка фармацевтична компания синтезира свой вариант на покритието. В глобален мащаб производителите са няколко хиляди.

— Значи покритието няма да ни доведе доникъде?

— Покритието — не, но открих от кое лекарство са изстъргани частиците. Оказа се метадон.

Нина поднесе кафето и бирата. Хари ѝ благодари и тя се отдалечи.

— Метадонът не е ли течен и не се ли съхранява в шишета?

— Да, метадонът, прилаган при така нареченото медикаментозно лечение на наркотична зависимост, стои в шишета. Обадих се в болница „Свети Улав“. Там извършват клинични проучвания на опиоиди и опиати. Обясниха ми, че метадонът под формата на таблетки се използва като болкоуспокояващо.

— А дали виолинът не се явява производно на метадона?

— Според специалистите от болницата е напълно възможно модифициран вариант на метадона да представлява компонент на виолина.

— Това показва само, че виолинът не се е появил от нищото. С какво друго ни помага?

— Може и да ни помогне — Беате посегна към халбата. — Производителите на метадонови таблетки са по-тесен кръг. Един от тях се намира в Осло.

— „АБ“? „Нюкомед“?

— Онкологичният център. Разполагат със собствена лаборатория за клинични проучвания и са разработили метадонови таблетки срещу непоносими болки.

— При рак.

Беате кимна. Едната ѝ ръка поднесе халбата към устните ѝ, а другата извади нещо и го сложи на масата пред Хари.

— От Центъра ли е?

Тя кимна отново. Хари взе таблетката и я огледа: малка, кръгла, с щамповано „О“ върху кафявото покритие.

— Знаещ ли какво си мисля, Беате?

— Не.

— В Норвегия се е появила нова експортна стока.

— Да не твърдиш, че виолинът се произвежда в Норвегия и се изнася в чужбина? — попита Ракел.

Стоеше със скръстени ръце, облегната на рамката на вратата.

— Някои сведения насочват точно към такова предположение — отвърна Хари и въведе следващото име от списъка, получен от Туршилдсен. — Първо, разпространението на наркотика тръгва от Осло. Никой от Интерпол не бе чувал за виолин, преди дрогата да се появи в Осло. Чак сега виолинът заля пазара в Швеция и Дания. Второ, виолинът съдържа стрити таблетки метадон, най-вероятно произведени в Норвегия. — Хари натисна „търси“. — Трето, на летище „Гардермуен“ наскоро хванали пилот със субстанция, подобна на виолин, но впоследствие някой подменил пробата.