Ю Несбьо - Фантом

Вестниците вдигнаха врява до небесата. Гангстерска война, улици, удавени в кръв, същински Ел Ей — тръбяха кресливо те. Политиците от партиите без представители в общинския съвет каканижеха за потресаващо неефективна политика за борба с престъпността, потресаващо неефективна борба с наркотиците, потресаващо пасивния председател на общинския съвет, потресаващо бездейния общински съвет. Потресаващ град — изцепи се някакъв хахо от Центристката партия и предложи да зачеркнат Осло от картата, та да не посрамва родината. Най-много упреци отнесе главният секретар, но както е известно, мръсотията потича надолу. След като някакъв сомалиец гръмна двама свои съплеменници посред бял ден на „Плата“ и се измъкна безнаказано, началникът на ОРГКРИМ си подаде оставката. Общинската съветничка по социалните въпроси — впрочем и председателка на Полицейския съвет 46 46 Полицейският съвет е обществен орган за сътрудничество между полицията и общината. — Б.пр. — заяви, че престъпността, наркотиците и полицията са отговорност предимно на държавата, но тя смята за свой дълг да се погрижи за безопасността и спокойствието на гражданите на Осло. Във вестника бяха публикували и нейна снимка. Зад нея стоеше секретарката ѝ: моята стара познайница, секси мамчето. Гледаше сериозно и делово. В очите ѝ обаче виждах единствено похотливия поглед на разгонена кучка със смъкнати панталони за езда.

Една вечер Андрей дойде по-рано, каза, че сме приключили за днес, и ще ме кара към „Блиндерн“.

Докато минавахме покрай имението на стареца, започнаха да ме налягат гадни предчувствия, но за щастие Андрей зави пред съседната къща, също собственост на стареца. Въведе ме вътре. Зад олющените стени и напуканите прозорци всъщност се криеха съвсем обитаеми помещения — мебелирани и отоплявани. Старецът седеше в стая с рафтове от пода до тавана, отрупани с книги. От огромните тонколони струеше класическа музика. Седнах срещу него, а Андрей излезе и хлопна вратата зад гърба си.

— Ще искам една услуга от теб, Густо — подхвана старецът и сложи ръка на коляното ми.

Инстинктивно погледнах към затворената врата.

— Намираме се във военно положение — старецът стана, отиде до рафтовете и извади дебела тухла в кафява подвързия, осеяна с петна. — Този текст е написан шестстотин години преди раждането на Христа. Не знам китайски. Разполагам с този френски превод на книгата, направен преди повече от двеста години от йезуит на име Жан Жозеф Мари Амио. Купих я на търг. Качих мизата на сто и деветдесет хиляди крони и водещият удари с чукчето. В този труд, най-цитирания наръчник за военна стратегия, се описват хитри тактики за сразяване на врага. Настолно четиво на Сталин, Хитлер и Брус Лий. Но да ти призная… — старецът върна книгата на мястото ѝ и издърпа друга, — … предпочитам това.

И ми я подхвърли. Тънка книжка с нова-новеничка лъскава синя подвързия. „Шах за начинаещи“ — прочетох на корицата.

— Купих я за шейсет крони при голяма разпродажба. Ще предприемем рокада. Хоризонтален ход, при който царят и единият топ застават един до друг. Ще встъпим в алианс.

— С топ?

— Коя сграда в Осло прилича на топ?

Замислих се.

— Кметството. Общинската съветничка по социалните въпроси има секретарка на име Исабел Скойен. На практика тя диктува тона в политиката по превенция и борба с наркотиците. Според мои източници Скойен е идеална за нашите цели. Интелигентна, работлива и изключително амбициозна. Единствената причина за кариерния ѝ застой са множеството ѝ скандални изцепки. Исабел е купонджийка, не си мери приказките и сменя партньорите си като носни кърпички.

— Ужас — отроних аз.

Старецът ме изгледа предупредително и продължи:

— Баща ѝ е бил председател на Центристката партия, но изпаднал в немилост и не се уредил във властта. Според моите източници Исабел била твърдо решена да осъществи бащината си мечта и понеже съзряла по-големи шансове за кариера в Работническата партия, напуснала редиците на безперспективните центристи. Накратко, Исабел Скойен има гъвкави морални устои, които сполучливо нагажда към професионалните си амбиции. И още: сама изплаща ипотека на семейното имение.

— И какво ще правим? — попитах със самочувствието на министър в кабинета „Виолин“.

Старецът се усмихна, сякаш въпросът ми му се стори крайно умилителен.