Ю Несбьо - Фантом

— А мислили ли сте за износ, господин Ибсен? Никой не проверява напускащите Норвегия за наркотици.

Ибсен не отговори. Но аз разбрах. Разбрах какво иска. Видях го в стойката му — с лека чупка в ханша заради кривия крак. Видях го в отражението от лъсналото му потно чело под рядката коса. Стъклата на очилата му вече се бяха избистрили и в погледа му се четеше онзи блясък, който бях видял и на улица „Шипер“. Компенсация, татко. Искаше компенсация. Животът го бе лишил от уважение, любов, възхищение, приемане и сега той си искаше компенсацията за всичко, което — както казват — не можеш да си купиш. Можеш, разбира се. Но с пари, а не като предизвикваш съчувствие. Не е ли така, татко? Щом животът ти е длъжник и отказва да ти изплати дължимото, ти трябва да си го поискаш, при нужда дори да прилагаш мутренски похвати, но да се пребориш за онова, което ти се полага. Ако за това се гореше в ада, досега в рая да не е останал никой. Нали така, татко?

Седнал на пейките до изхода за отвеждане към самолета, Хари гледаше как машините рулират по пистата.

След осемнайсет часа ще пристигне в Шанхай.

Градът му харесваше. Харесваше му и храната, и разходките по крайбрежния булевард „Вайтан“ покрай „Peace Hotell“, обичаше да влиза в „Old Jazz Bar“ и да слуша изпълненията на древните джаз музиканти. Доставяше му удоволствие да си представя, че от революцията през четирийсет и девета същите тези музиканти не са спирали да свирят. Харесваше и нея, и онова помежду им, и факта, че се носеха по течението.

Да се носиш по течението. Прекрасно умение, с което, уви, природата не го беше дарила, но Хари се бе постарал да го развие през последните три години: да не се опитва да разбива стени с глава, когато въпросът не е на живот и смърт.

„Колко непоклатимо всъщност е твоето евангелие? Нима и ти не си неверник?“

След осемнайсет часа ще кацне в Шанхай.

Ако се качи на самолета.

По дяволите.

Тя вдигна на второто прозвъняване.

— Какво искаш?

— Само недей да затваряш, моля те.

— Тук съм.

— Какво влияние имаш над Нилс Кристиан?

— Ханс Кристиан.

— Достатъчно ли е хлътнал, та да се навие на машинация със съмнителни изгледи за успех?

Цяла нощ валя. От главния портал на затвора Хари виждаше как нов слой окапали листа покрива парка подобно на мокър жълт брезент. След приземяването на летище „Гардермуен“ беше отишъл право в дома на Ракел и изобщо не бе намерил време да подремне.

Ханс Кристиан се отзова, даде съгласието си без особени възражения и си тръгна. После Ракел и Хари седнаха да изпият по чаша чай и да си поговорят за Олег и за миналото: как е било, но не как е можело да бъде. Призори Ракел покани Хари да полегне в стаята на Олег. Преди да се отпусне, той седна пред компютъра да провери разни неща из интернет. Откри няколко статии за полицая, убит под моста „Елвборг“ в Гьотеборг. Сведенията потвърждаваха думите на Кето̀. Неизменно жадният за сензации „Гьотеборгстиднинген“ пък твърдеше, че според негови източници убитият е бил „пробито ченге“ — по поръчение на криминалния контингент е унищожавал изобличаващите го доказателства.

Преди два часа Ракел го събуди шепнешком с чаша димящо кафе. Сутрин тя винаги говореше съвсем тихо — и на Хари, и на Олег — сякаш за да улесни прехода от сънищата към реалността.

Хари погледна във видеокамерата, чу бръмчене и отвори вратата. Бързо влезе в сградата, като държеше на показ куфарчето си. Сложи идентификационната си карта на пропуска пред затворническия служител и се постара да покаже по-красивия си профил.

— Ханс Кристиан Симонсен — промърмори служителят и без да вдига глава, прегледа списъка пред себе си. — Ето, открих ви. Идвате за Олег Фауке.

— Точно така.

Колега на служителя поведе Хари по мрежа от коридори. Пресякоха откритата галерия в средната част на затвора. Служителят бъбреше колко топла есен се очаквала и току подрънкваше с ключовете си. Минаха през общото помещение. Маса за пинг-понг с две ракети и отпорена книга върху нея; малка кухня с шайби салам, сирене, хляб и нож за хляб. Но никъде не се виждаха затворници.

Спряха пред бяла врата. Служителят врътна ключа.

— По това време на деня не отключвате ли всички килии? — попита Хари.

— Другите килии са отключени, но този е задържан по параграф 171 от Закона за наказателното производство и му се полага само по час разходка на ден 43 43 Според параграф 171 на обвиняеми, които има голяма опасност да извършат ново престъпление, се налага по-строг затворнически режим. — Б.пр. .