Ю Несбьо - Фантом

От горещината стъклата на очилата му се запотиха, но той не ги свали. Докато в колата Андрей и Пьотър го претърсваха за оръжие, аз обследвах погледа му, езика на тялото му, гласа му, ръцете му. И открих единствено самота. Не съществуваше никаква дебела грозна приятелка. Ролята на негова спътница бе поела тайнствената му дрога.

— А как да съм сигурен, че не сте полицай? — попита старецът.

— Къде сте виждали такова ченге? — мъжът посочи крака си.

— Ако внасяте, защо досега не съм ви чувал?

— Защото съм нов. Нямам досие, никой не ме познава — нито в полицията, нито в бранша. Упражнявам престижна професия и досега съм живял нормално. — Лицето му се сви в гримаса — явно опит за усмивка. — Сигурно в очите на някои хора — дори прекалено нормално.

— Хм… — старецът продължаваше да глади брадичката си. Изведнъж хвана ръката ми и ме придърпа към стола си така, че да застана срещу непознатия. — Да ти кажа, Густо, според мен той сам синтезира продукта. Ти как мислиш?

— Възможно е — отвърнах след кратък размисъл.

— Не по-зле от всеки друг знаеш, че не е нужно да си Айнщайн, за да го направиш, Густо. В интернет бъка от подробни указания как да си приготвиш морфин и хероин от опиум. Купил си, да речем, десет килограма суров опиум. Трябват ти малко кухненски прибори, хладилник, малко метанол, вентилатор и хоп! — осем килограма и половина суров хероин. Пречистваш го и ето ти килограм и двеста грама чиста стока.

— Не е толкова лесно — отвърна мъжът в анорака, след като си прочисти гърлото.

— Въпросът е откъде се снабдявате с опиум — продължи старецът.

Мъжът поклати глава.

— Аха… — провлечено промърмори старецът, докато милваше ръката ми. — Не е опиат, а опиоид.

Онзи нито потвърди, нито отрече.

— Чу ли го какво каза, Густо? — старецът посочи с показалец куция му крак. — Произвежда изцяло синтетична дрога. Не му трябва помощ от природата и от Афганистан. Опира се на елементарни химични закони и го приготвя в кухнята си. Така осъществява пълен контрол и не поема риска на контрабандата. А полученият резултат държи по-дълго от хероина. Сред нас се е появил голям шмекер, Густо. Такава предприемчивост заслужава уважение.

— Моите почитания — промърморих аз.

— С каква скорост върви производството?

— Около два килограма на седмица. Понякога повече, понякога по-малко.

— Ще купувам цялата продукция.

— Цялата? — попита мъжът съвсем вяло, без никаква нотка на изненада.

— Да, всичко. Мога ли да ви отправя едно бизнес предложение, господин…?

— Ибсен.

— Ибсен?

— Ако не възразявате.

— Ама моля ви се! Той също е бил велик майстор. Предлагам ви да встъпим в делово сътрудничество, господин Ибсен. Вертикална интеграция. Ще монополизираме пазара и еднолично ще определяме цената. По-добра печалба и за двама ни. Е, как ви се струва?

Ибсен поклати глава.

— Кое ви притеснява? — попита старецът, наклони глава и леко се усмихна с възтънките си, почти незабележими устни.

Дребният мъж се поизправи и сякаш набъбна в торбестия си анорак, целогодишен спътник на най-скучния човек на света.

— Ако ви предоставя монопол, господин…?

— Наричайте ме както желаете, господин Ибсен — насърчи го старецът и долепи върховете на пръстите си.

— Не искам да попадам в зависимост от един-единствен купувач, господин Дубай. Струва ми се прекалено рисковано. Така ще можете да подбивате цените. От друга страна, не ми се ще да имам прекалено много клиенти, защото така се увеличава рискът полицията да ме пипне. Обърнах се към вас, понеже се славите с дискретността си, но ми е нужен още един купувач. Вече се свързах с „Лос Лобос“. Дано проявите разбиране към решението ми.

Старецът се разсмя. Пак се разнесе познатото задавено хъхрене от двигател на стара лодка.

— Слушай и се учи, Густо. Този човек е не само опитен фармаколог, а и бизнесмен. Добре, господин Ибсен, ето какво…

— Цената…

— Ще ви платя колкото поискахте. Съвсем скоро ще разберете, че в нашия бранш не бива да се губи време в пазарлъци, господин Ибсен. Животът е твърде кратък, а смъртта дебне отвсякъде. Кога ще направите първата доставка? Следващия вторник например?

Докато излизахме, старецът се престори, че ще падне, ако не се хване за мен. Ноктите му одраскаха кожата на ръката ми.