Ю Несбьо - Фантом

И двамата мълчаха.

Извадих лъжицата, с която ядях корнфлейкс, и я избърсах в панталона си.

— Какво правиш? — промълви Олег.

— Новината трябва да се отпразнува — обясних и изсипах праха в лъжицата. — Пък е и редно лично да изпробваме продукта, щом ще го препоръчваме на стареца.

— Значи, не се сърдиш? — възкликна с облекчение Ирене. — И всичко ще си бъде както преди?

— Разбира се, миличка — започнах да нагрявам праха със запалката. — Това е за теб, Ирене.

— За мен? Но аз не…

— Направи го заради мен, сестричке — погледнах я с усмивка аз. Знаех, че не може да ми откаже. — Скучно е да се надрусаш сам. Не е кеф.

Разтопеният прах започна да бълбука в лъжицата. Нямах памук и се чудех дали да не прецедя течността през отчупен цигарен филтър, но тя изглеждаше толкова чиста. Бяла, хомогенна. Затова просто я оставих да се поохлади за няколко секунди и я изтеглих с помпата.

— Густо… — подхвана Олег.

— Трябва да внимаваме да не преядем, защото количеството ще стигне за трима. И ти си поканен, приятелю. Или предпочиташ само да гледаш?

И без да го поглеждам, знаех, че ще се включи. Чистосърдечен, заслепен от любов, въоръжен със смелост, достатъчна да скочи от петнайсетметрова мачта във фиорда при Осло.

— Вътре съм — той веднага запретна ръкава на ризата си.

Именно тази негова смелост щеше да го погуби, да го тласне към дъното като нищожен плъх.

Събуди ме яростно думкане по вратата. Сякаш някой пробиваше главата ми със свредел. Направо не смеех да отворя очи. Накрая се престраших да повдигна единия си клепач. Сутрешната светлина се процеждаше през пролуките между дъските, заковани пред прозорците. Ирене лежеше на матрака си, а единият крак на Олег, обут в маратонка „Puma Speed Cat“, се подаваше между два усилвателя за китара. От силата на ударите по вратата заключих, че нечаканият посетител се опитва да я разбие с шутове.

Надигнах се. Заклатушках се към вратата. Напъвах се да си спомня дали момчетата от бандата не са ме предупредили за репетиция или за доставка на апаратура. Открехнах вратата и по стар навик я запрях с крак отвътре. Предпазливостта ми се оказа напълно излишна. Ударът ме запрати право в барабаните. Строполих се с ужасно дрънчене. Успях някак си да се изправя между стойката за чинелите и малкия барабан. Натрапникът се оказа не кой да е, а скъпият ми некръвен брат Стайн.

Зачеркнете „скъп“.

Беше пораснал, но все така с неизменната си къса подстрижка на парашутист и черния, пропит с омраза суров поглед. Видях как си отваря устата и изрича нещо, но в ушите ми още кънтяха чинелите. Инстинктивно закрих лицето си с ръце, ала той ме подмина, прескочи търколилите се барабани и отиде до Ирене. Сграбчи я за ръката, тя изкрещя, а Стайн я изправи на крака. Продължавайки да стиска лакътя ѝ, той нахвърли някои вещи в раницата ѝ със свободната си ръка и я поведе към вратата. Ирене престана да се противи.

— Стайн… — подхванах аз.

Спря на прага и ме погледна въпросително, но аз не бях измислил как да продължа.

— Достатъчно беди стовари върху семейството ми — отсече той.

После подскочи ефектно и ритна вратата с пъргавината на Брус Лий, та чак въздухът затрепери. Олег подаде глава над усилвателя и промърмори нещо, но аз пак бях оглушал.

Застанал с гръб към камината, усещах как пламъците ѝ сгряват гърба ми. Единствената светлина в стаята идваше от камината и от старинна настолна лампа. Старецът седеше в коженото кресло и гледаше мъжа, когото докарахме с лимузината от улица „Шипер“. Онзи дойде със същия анорак. Андрей свали превръзката от очите му.

— Значи вие доставяте продукта, за който съм слушал толкова много.

— Да — кимна мъжът, сложи си очилата и огледа стаята изпод присвити клепачи.

— Откъде се снабдявате с него?

— Дойдох да продавам, не да обяснявам.

Старецът потърка брадичка с два пръста.

— В такъв случай офертата ви не ме интересува. В нашия бранш купуването на крадена стока неизменно води до смърт. А мъртъвците създават куп проблеми и спъват бизнеса.

— Стоката не е крадена.

— Смея да твърдя, че имам доста добър поглед над каналите, а досега не съм се натъквал на този продукт. Повтарям: не купувам стока, докато не се уверя, че тя няма да ни връхлети като бумеранг.

— Позволих ви да ме доведете тук с превръзка на очите, защото уважавам желанието ви за дискретност. Надявам се и вие, на свой ред, да ми покажете същото отношение.