Ю Несбьо - Фантом

— Готина къща.

Егати идиотско включване! Идеше ми да потъна вдън земята от срам.

— От 1942 до 1945 година тук е живял Хелмут Райнхард, началникът на Гестапо в Норвегия.

— Съседите сигурно не ви притесняват.

— Съседната къща също е моя. Там живеел лейтенантът на Райнхард. Или обратното.

— Обратното?

— Тук някои неща трудно се поддават на тълкование — устните на стареца се разтеглиха в усмивка на гущер. Същински комодски варан.

Знаех колко трябва да внимавам, но не се стърпях:

— Едно нещо не ми стана ясно. Один ми плаща седемнайсет процента, останалите банди — също толкова. А вие сформирате отбор от трима и им давате общо двайсет и пет процента. Защо?

Старецът се бе вторачил в едната половина от лицето ми.

— По-безопасно е да бъдат трима вместо един, Густо. А аз се подлагам на риск наравно с моите дилъри. Изгубиш ли всички пешки, въпрос на време е да се стигне до шах и мат, Густо. — Дъртакът повтаряше името ми, сякаш звуковата комбинация му доставяше удоволствие.

— Но печалбата…

— За печалбата не бери грижа — остро ме прекъсна той. После се усмихна и гласът му отново омекна: — Нашата стока идва право от извора, Густо, и е шест пъти по-чиста от хероина менте, който се размесва първо в Истанбул, после в Белград и накрая в Амстердам. Въпреки това я купуваме на много по-изгодна цена. Схващаш ли?

— Можете да разредите дрогата седем-осем пъти повече от останалите.

— Разреждаме я, но добавяме по-малко примеси от останалите. Продаваме стока, достойна да се нарече хероин. Това вече го знаеш. Именно затова веднага прие да работиш за по-малка комисионна. — Огънят от камината проблесна в белите му зъби. — Защото си наясно, че ще пласираш най-добрата стока в града и ще надхвърлиш три-четири пъти оборота си от продажбата на брашното на Один. Всеки ден виждаш с очите си как клиентите подминават всички дилъри на хероин и се спират пред онзи с…

— … екипа на „Арсенал“.

— Още от дебюта ти с моя хероин клиентите ще научат, че качествената стока е при теб, Густо.

После ме изпрати.

Понеже през цялото време беше седял с вълнено одеяло над краката, си бях помислил, че е инвалид или нещо подобно, но той най-изненадващо се оказа много пъргав за възрастта си. На вратата спря — явно не желаеше да се показва навън. Хвана ръката ми над лакътя и леко стисна трицепса ми.

— До скоро виждане, Густо.

Кимнах. Както споменах, вече се бях досетил какво друго иска. „Виждал съм те в действие.“ Седял е зад затъмнените стъкла на лимузината и ме е изпивал с очи, все едно съм шибаният Рембранд. Затова не се съмнявах, че ще си издействам каквото съм си наумил.

— Разузнавачът да е сестра ми, а куриерът — едно момче на име Олег.

— Чудесно. Друго?

— Искам екип с номер 23.

— Аршавин — промърмори доволно по-високото Сребърно момче. — Russian 33 33 Russian (англ.) — руснак. — Б.пр. .

Явно не беше чувал за Майкъл Джордан.

— Ще видим — позасмя се глухо старецът и погледна към небето. — Сега Андрей ще ти покаже нещо и после можеш да започваш.

Ръката му продължаваше да опипва мускулите ми, а мазната му усмивка — да лепне на лицето му. Бях хем изплашен, хем въодушевен. Изплашен и въодушевен като ловец на комодски варани.

Сребърните момчета ме закараха до пустото пристанище за маломерни плавателни съдове във Фрогнерския залив. Отключиха някаква врата и поеха по пристана. От двете страни се редяха лодки, оставени на зимна стоянка. По едно време спряхме и слязохме от колата. Загледах се в тъмната спокойна вода. Андрей отвори багажника.

— Come here, Arschavin 34 34 Come here, Arschavin (англ.) — Ела насам, Аршавин. — Б.пр. .

Приближих се до него и надникнах.

Екип на „Арсенал“. На врата му още висеше кучешката каишка. Псето открай време си беше противен, но този път едва не повърнах. Върху пъпчивата му физиономия зееха черни кратери със засъхнала кръв, едното му ухо беше разпрано, а едното му око — смазано на пихтия. Откъснах поглед от ужасяващата гледка и чак тогава забелязах, че под буквата „m“ в „Emirates“ зее малка дупка. Като от куршум.

— What happened? 35 35 What happened? (англ.) — Какво стана? — Б.пр.

— He talked to the cop in sixpence 36 36 He talked to the cop in sixpence (англ., нор.) — Той говорѝ с ченгето с каскета. — Б.пр. .

Знаех кого наричаше така. Някакъв полицейски агент дебнеше из Квадратурата. Всички познаваха антимафиотите, но този май беше под прикритие. Или поне той си мислеше така.