Ю Несбьо - Фантом

Белман подкани Шулц да седне. Извади бележник, но срещна погледа на събеседника си, и го остави настрана.

— Е?

Торд си пое дъх. Започна с развода, защото се нуждаеше от причина, за да обясни падението си. После се прехвърли на въпросите кога и къде; кой и как. Стигна и до „горелката“.

Докато Торд разказваше, Белман стоеше наведен напред и слушаше най-внимателно. Когато обаче Торд описа епизода с „горелката“, предишната професионална съсредоточеност се изпари и по лицето на началника се изписа изумление. После белите пигментни петна се обагриха в червено. Сякаш някой запали свещ под кожата му. Торд Шулц изгуби зрителния контакт с Белман. Началникът прикова разочарования си поглед в стената зад гърба на пилота. Вероятно гледаше снимката на Ларш Акселсен.

Торд довърши разказа си и млъкна. Белман въздъхна и постоя с наведена глава. Най-сетне я вдигна. В погледа му се четеше нещо ново — сурово ѝ безкомпромисно.

— Моля за извинение — подхвана той. — От мое име и от името на цялото ми професионално съсловие изказвам искреното си съжаление, задето не успяхме да изтребим вредителите.

На Торд му се стори, че Белман отправи извинението по-скоро към себе си, а не към него, пилота, пренасящ по осем килограма хероин седмично.

— Разбирам безпокойството ви. Иска ми се да можех да ви уверя, че няма от какво да се страхувате, но прескъпо заплатеният ми опит отдавна ми е показал, че подобни корупционните схеми приобщават голям брой хора.

— Ясно.

— Споменавали ли сте за това на някого?

— Не.

— Някой знае ли, че сте дошли да разговаряте с мен?

— Никой.

— Помислете пак.

Торд го погледна с крива усмивка. „И на кого да кажа?“ — рече си горчиво той.

— Добре тогава. И сам осъзнавате колко мащабен, сериозен и крайно деликатен е вашият случай. Налага се да пипаме изключително внимателно, за да не ни надуши който не бива. Ще търся съдействие от високите етажи в полицията. Строго погледнато, би следвало да ви арестувам, но подобно задържане ще постави под угроза и вашия живот, и нашия план. Затова, докато ситуацията не се изясни напълно, ви съветвам да се приберете и да не излизате от дома си. Разбрахте ли ме? Пазете разговора ни в пълна тайна, напускайте жилището само при крайна необходимост, не отваряйте на непознати, не вдигайте на непознати номера.

Торд кимна.

— Колко време ще отнеме?

— Максимум три дни.

— Roger that. 39 39 Roger that (англ.) — Разбрано. — Б.пр.

Белман сякаш се колебаеше дали да изрази мнение. В крайна сметка го направи:

— Едно нещо така и не успях да приема: да затриваш чужд живот, за да се облагодетелстваш финансово. Бих ви разбрал, ако бяхте беден афгански селянин. Но норвежец с пилотска заплата…

Торд Шулц срещна погледа му. Беше очаквал този упрек. Изпита почти облекчение, че най-сетне го получи.

— Въпреки това постъпката ви заслужава уважение: дойдохте по собствена воля и сложихте картите на масата с пълно съзнание за поетия риск. Занапред няма да ви е лесно, Торд Шулц.

Началникът стана и му протегна ръка. За втори път, откакто го видя по коридора, Торд си помисли, че Микаел Белман притежава оптималния ръст за пилот на изтребител.

По времето, когато Торд Шулц излезе от Главното управление, Хари Хуле позвъни на вратата на Ракел. Тя отвори по халат и с подпухнали очи.

— В по-късните часове на деня изглеждам по-добре — оправда се тя.

— Е, поне важи за единия от нас — Хари влезе.

— Успех — пожела му Ракел пред масата, отрупана с купчини книжа. — Тук ще намериш всичко: следствени доклади, снимки, вестникарски изрезки, свидетелски показания. Много е прецизен. А аз ще тръгвам за работа.

Вратата зад Ракел се хлопна. Хари вече си беше сварил първата чаша кафе и бе започнал да преглежда документацията.

След тричасово четене направи кратка почивка, за да се пооткъсне от надмогващото го униние. Отнесе чашата си до кухненския плот. Пак си повтори наум, че главната му цел в момента е да открие обстоятелства, които разклащат версията за вината на Олег, а не убедителни доказателства за невинността му. Съмнението му стигаше. Ала материалите по делото показваха недвусмислено, че обвиняемият е виновен. А дългият професионален опит на Хари напълно го обезкуражаваше: нещата много, много често се оказват точно такива, каквито изглеждат.

Чете още три часа и новополучените сведения само затвърдиха предишното му заключение. В описаната фактология не съществуваха основания за друго обяснение. Това, разбира се, не означаваше, че всичко се е разиграло точно по описания в делото сценарий. Просто все още липсваха факти, които да хвърлят сянка на съмнение доколко обвинителният акт е издържан. Или поне Хари се мъчеше да повярва във вероятното заблуждение на разследващите.