Ю Несбьо - Фантом

Продължи по улица „Осло“ и докато подминаваше Възпоминателния парк и гробището в Стария град, неочаквано от сенките до оградата изшиптя глас:

— Дарете двеста крони!

Хари забави ход, просякът пристъпи напред. Дълго, парцаливо палто. Светлината от прожекторите падаше върху лицето му, а огромните уши хвърляха сенки.

— За заем ли ме молиш? — Хари извади портфейла си.

— За волни пожертвования — Кето̀ протегна ръка. — Безвъзмездно дарение. Забравих си портфейла в „Леон“.

Дъхът на стареца не лъхаше на алкохол, а на тютюн и нещо сладникаво и застояло, което върна Хари в детството му. Когато играеха на криеница в къщата на дядо му, Хари се вмъкваше в гардероба в спалнята и вдишваше специфичната миризма на овехтели, леко спарени дрехи, провесени там от години, връстници на самата къща.

Хари напипа в джоба си самотна банкнота от петстотин крони и я подаде на Кето̀:

— Вземи.

Кето̀ огледа банкнотата и я приглади с длан.

— Чувам разни неща. Говори се, че си бил полицай.

— Нима?

— И къркаш. Как се казва твоята отрова?

— „Джим Бийм“.

— Аха, Джим, значи. Братовчед на моя Джони. Познавал си онова момче, Олег, а?

— А ти познаваш ли го?

— Затворът е по-лош и от умирачката, Хари. Смъртта настъпва като избавление за душата, а килията прояжда душата ти и я гризе, докато у теб не остане нищо човешко. Докато се превърнеш във фантом.

— Откъде знаеш за Олег?

— Енорията ми е голяма, а духовните ми чеда — безчет, Хари. Достатъчно е да си отварям ушите. Казват и друго: тръгнал си по петите на онази мистериозна фигура. Дубай.

Хари си погледна часовника. Обикновено по това време на годината самолетите са почти празни. От Банкок има удобни полети за Шанхай. Жан Ин му изпрати есемес, че тази седмица е сама и могат спокойно да заминат заедно за селското имение.

— Дано не го намериш, Хари.

— Изобщо не съм казвал…

— Който го намери, умира.

— Кето̀, довечера замин…

— Чувал ли си за Бръмбара?

— Не, но…

— Шестте му крака пронизват лицето ти.

— Трябва да вървя, Кето̀.

— Виждал съм го с очите си — мъжът наведе брадичка към свещеническата си яка. — По моста „Елвборг“ до пристанището в Гьотеборг. Един полицай преследваше банда за разпространение на хероин. Пуснаха тухла с гвоздеи върху лицето му.

Бръмбара… Чак сега Хари се досети за какво говори Кето̀. За жук . Метод, изобретен от руснаци и използван за наказание на предатели. Първо заковават едното ухо на клетника за пода, после забиват шест големи гвоздея до половината в обикновена тухла, завързват я за единия край на дълго въже, премятат го през греда точно над главата на изменника и го принуждават да захапе другия му край. Наказанието има назидателен характер: докато „портаджията“ си държи устата затворена, ще живее. В забутана пресечка в Таншуй Хари бе виждал резултата от „бръмбар“, „ужилил“ някакъв клетник — дело на Триадата в Тайпе. Бяха използвали гвоздеи с широки глави, които не навлизат надълбоко, но когато санитарите от линейката дръпнаха тухлата от лицето на нещастника, цялата кожа се отлепи.

Кето̀ мушна банкнотата в джоба на панталона си и сложи другата си ръка върху рамото на Хари.

— Разбирам, че искаш да защитиш сина си, Хари. Но я се замисли… Ами ако той наистина е убил другото момче? Когато родител се бори за доброто на детето си, хората говорят за саможертва. Всъщност у родителя проговаря инстинктът за самосъхранение, за опазване на неговия клонинг. Не доблестно себеотрицание, а биологичен егоизъм. Когато навремето татко ни четеше на глас Библията, аз си мислех, че постъпката на Авраам, подчинил се на Божата повеля да пожертва сина си, е акт на малодушие. Ала пораснах и осъзнах, че само наистина безкористен баща би склонил да пожертва рожбата си, ако тази жертва би послужила в името на цел, по-висша и от бащата, и от сина. Защото такива цели съществуват.

Хари хвърли цигарата си на тротоара.

— Грешиш. Олег не е мой син.

— Така ли? Тогава защо се зае с неговия случай?

— Защото съм полицай.

— Шестата заповед, Хари — засмя се Кето̀. — Не лъжи.

— Не е ли осмата? — Хари стъпка димящата угарка. — Доколкото си спомням, заповедта гласи да не свидетелстваш лъжливо против ближния, а това ще рече, че не е грях да говориш неистини за самия себе си. Май не си изкарал цяло следване по богословие, а?

— С Исус не се нуждаем от професионална квалификация. Ние сме мъже на словото. И подобно на всички шамани, ясновидци и прочие шарлатани понякога вдъхваме лъжлива надежда и правдива отрада.