Ю Несбьо - Фантом

Андрей изчака да погълна всички зловещи подробности и попита:

— Got the message? 37 37 Got the message? (англ.) — Схвана ли посланието? — Б.пр.

Кимнах. Пихтиестата маса в очната кухина на Псето привличаше погледа ми по-силно от магнит. Как, по дяволите, го бяха подредили така?

— Пьотър — обърна се Андрей към приятеля си. Двамата извадиха тялото от багажника, съблякоха му фланелката и го метнаха във водата. Тя го прие, погълна го беззвучно и затвори черната си паст.

— This is yours now 38 38 This is yours now (англ.) — Сега това е твое. — Б.пр. — Андрей ми хвърли фланелката. Промуших пръст в дупката от куршум и погледнах надписа на гърба.

52. Бентнер.

В 06:30, четвърт час преди изгрев-слънце, ако се вярваше на последната страница на „Афтенпостен“, Торд Шулц сгъна вестника и го сложи на съседния стол. Пак погледна към пустото фоайе.

— Обикновено винаги идва преди началото на официалното работно време — обади се охранителят зад гишето.

Торд Шулц се качи рано-рано на влака за Осло и докато вървеше от Централната гара по улица „Грьонланслайре“, стана свидетел на разбуждането на града. Мина покрай камион за смет. Мъжете изпразваха контейнерите с грубост, симптоматична по-скоро за раздразнителност, отколкото за ефективност. Точно като пилоти на F-16. Зарзаватчия от пакистански произход, изнесъл стоката в касетки пред магазина си, спря, избърса ръце в престилката си и усмихнато му пожела „добро утро“. Ставаше за пилот на „Херкулес“. След църквата в квартал „Грьонлан“ Торд Шулц сви вляво. Пред него се издигаше внушителната стъклена фасада на сграда, проектирана и построена през седемдесетте години. Главното полицейско управление в Осло.

В 06:37 вратата се отвори. Охранителят се изкашля, за да привлече вниманието на Торд, кимна му за потвърждение, че очакваната особа пристига, и стана. По коридора се зададе мъж, по-нисък от пилота. Вървеше бързо и пъргаво. Косата му беше доста по-дълга, отколкото се очаква от началник с неговия ресор. Когато мъжът се приближи съвсем, пилотът забеляза белите и розови ивици по загорялото му, почти женствено красиво лице. Торд се сети за една стюардеса с подобни пигментни петна. Бяла лента прорязваше вертикално почти цялото ѝ тяло. Започваше от ключицата, минаваше между гърдите и стигаше чак до епилираните ѝ слабини. Останалата част от кожата ѝ, потъмняла след редовни посещения в солариум, приличаше на плътно прилепнало трико.

— Микаел Белман?

— Да. С какво да ви помогна? — попита мъжът с усмивка, но без да забави ход.

— Искам да поговорим на четири очи.

— За съжаление ми предстои оперативка, но ако се обадите…

— Наложително е да говоря с вас още сега — натърти Торд и сам се изненада от неотстъпчивия си тон.

— И не търпи отлагане?

Началникът на ОРГКРИМ вече беше пъхнал идентификационната си карта в четеца, но се обърна и изгледа внимателно посетителя.

Пилотът се приближи и подхвана съвсем тихо, макар във фоайето да имаше само още един човек: охранителя.

— Казвам се Торд Шулц — пилот в най-голямата скандинавска авиокомпания. Разполагам с информация за нелегален внос на наркотици в Норвегия през летище „Гардермуен“.

— Ясно. За какво количество говорим?

— За осем килограма седмично.

Погледът на Белман буквално обискира Торд Шулц. Пилотът знаеше, че в момента мозъкът на антимафиота събира и обработва цялата налична информация: език на тялото, облекло, стойка, изражение, брачната халка, която Торд, кой знае защо, продължаваше да носи, липсата на обица, лъснатите му обувки, езиковия му запас, твърдостта в погледа му.

— Ще ви уредя незабавен пропуск — Белман кимна на охранителя.

Торд Шулц поклати предпазливо глава.

— Предпочитам тази среща да остане строго конфиденциална.

— Според правилника всички посетители подлежат на вписване. Уверявам ви обаче, че информацията няма да напуска пределите на Управлението.

Белман даде знак на охранителя. В асансьора Торд Шулц потърка с пръст стикера с името си, който охранителят разпечата и го помоли да залепи на ревера си.

— Има ли нещо? — попита Белман.

— Не, не — отвърна Торд, но продължи да търка с пръст името си, сякаш с надеждата да го заличи.

Кабинетът на Белман се оказа изненадващо малък.

— Размерът не е определящ — подхвана началникът на ОРГКРИМ, явно навикнал на подобни реакции у посетителите си. — Тук са вършени велики дела. — Посочи снимка на стената. — Ларш Акселсен, ръководител на вече закрития Отдел за борба с грабежите. Той носи основната заслуга за разгрома на бандата от квартал „Твайта“ през деветдесетте.