Ю Несбьо - Фантом

Най-ужасната част от зимата в Осло. Ледът още не бе сковал фиорда, из централните улици върлуваше солен смразяващ вятър. Както обикновено се мотаех из улица „Дронинген“ и пласирах спийд, диазепам и рохипнол. Стараех се непрекъснато да си разтъпквам краката, но вече се бяха вкочанили. Дали да не похарча днешната печалба за скъпарските ботуши „Freelance“ от витрината на „Стийн и Стрьом“, колебаех се аз. Или да си купя „лед“? Дочух, че на „Плата“ се появил дилър. Можех да скатая част от спийда — Туту нямаше да забележи — и да си купя и ботуши, и „лед“. Мислих, мислих и прецених, че е по-безопасно засега да мина без ботушите и да се издължа на Один до последното йоре. Все пак не бях съвсем зле. Олег например се принуди да започне от нулата и да продава хашиш покрай реката, на зверски студ. Туту му повери района под Новия мост, където бедният Олег се конкурираше с всякаква измет от къде ли не и най-вероятно единствен от всички дилъри от моста „Анкер“ до морето говореше гладко норвежки.

Нагоре по улицата забелязах някакъв тип в екипа на „Арсенал“. Преди тук бръмчеше Псето — пъпчив южняк с кучешка каишка около врата. Бяха го сменили, но схемата си оставаше същата; дилърът чака да се стекат повечко хора. Засега се бяха събрали трима клиенти. Един господ знае от какво толкова ги беше шубе. Ченгетата отдавна се бяха отказали да наблюдават района, а ако случайно закопчаеха някой пласьор по тази улица, го правеха показно, за да затворят устата на поредния разфучал се политик.

Някакъв костюмар, изтупан като за конфирмация, мина покрай тримата наркомани. Видях как двамата с „артилериста“ си кимнаха едва забележимо. Костюмарят спря пред мен. Шлифер „Фернер Якобсен“, костюм „Ерменеджилдо Дзеня“, коса, гладко сресана на път, като на хористите от „Сребърните момчета“. Исполин.

— Somebody wants to meet you 29 29 Somebody wants to meet you (англ.) — Един човек иска да се срещне с теб. — Б.пр. — заговори ме той на недодялан английски с ясно доловим руски акцент.

Пак ли, помислих си отегчено аз. Лицето ми му е направило впечатление, взел ме е за жиголо и ще иска или свирка, или тийнейджърския ми задник. В такива дни, честно казано, започвах често-често да се замислям дали пък наистина да не сменя попрището: вместо кучи студ — автомобилни седалки с подгряване, при това срещу четири пъти по-висока надница на час.

— No thanks 30 30 No thanks (англ.) — Не, благодаря. — Б.пр. — отвърнах все пак аз.

— Right answer is ’yes, thanks’ 31 31 Right answer is „yes, thanks“ (англ.) — Правилният отговор гласи „да, с удоволствие“. — Б.пр. — поправи ме той, хвана ме за ръката и ме завлачи — или по-скоро ме понесе — към черна лимузина, безшумно свила към тротоара до нас.

Задната врата се отвори и понеже осъзнах колко безсмислено е да се съпротивлявам, започнах да обмислям каква цена да спазаря. Ако ще ме изнасилват, поне да ми платят.

Онзи тип ме набута на задната седалка и хлопна вратата с меко щракване. Дори само то говореше достатъчно за цената на автомобила. През прозорците, отвън черни и непрозрачни, видях, че поехме на запад. Зад волана седеше дребосък с глава, прекалено малка да побере всичко, сбутало се върху лицето му: огромен нос, бяла акулска паст с възтънки устни, изпъкнали очи, рошави вежди, сякаш залепени с долнокачествено лепило. Същият скъпарски костюм на погребален агент и същата прическа а ла хорист.

— Sales good, eh? 32 32 Sales good, eh? (англ.) — Продажбите вървят добре, а? — Б.пр. — погледна ме той в огледалото.

— За какви продажби плещиш, шибаняко?

Дребният се усмихна дружелюбно и кимна. Вече бях решил в никакъв случай да не им правя отстъпка, ако ме поискат и двамата. Сега обаче прочетох в погледа му, че не са се прицелили в задника ми. Искаха нещо друго, но засега се затруднявах да отгатна. Подминахме Кметството, Американското посолство, парка пред Двореца, продължихме на запад, поехме по „Ширкевайен“, сградата на Националното радио остана зад гърба ни. От двете страни на улицата се заредиха богаташки домове.

Спряхме пред голяма дървена къща, разположена на възвишение, и погребалните агенти ме замъкнаха през портата. Докато вървяхме по чакъла към масивна дъбова врата, се поогледах. Имотът заемаше площта на футболно игрище. Крушови и ябълкови дръвчета; цилиндричен циментов бункер — като водонапорните кули в пустинята; двоен гараж с желязна ролетна врата — толкова здрава, сякаш зад нея се помещава депо за линейки. Триметрова телена мрежа опасваше целия този разкош. Започвах да се досещам къде съм попаднал. Лимузина, английски с руски акцент, „добри продажби“, палат крепост.