Ю Несбьо - Фантом

— Не се нуждая от снимки, за да си спомням колко щастливи бяхме, Хари.

— Мхм.

— Вероятно се е научил да лъже. Случва се с всички ни.

Хари кимна. От лекия повей във въздуха потрепери. А той кога се бе научил да лъже? Когато Сьос го попита дали майка им ги вижда от небето? Нима се бе научил да говори неистини толкова малък? Затова ли така лесно си придаваше вид, че изобщо няма представа в какво се е забъркал Олег? Покварата го бе прояла не заради лъжите, не заради хероина и кражбата на майчините му бижута, а защото се бе научил как по безопасен, ефективен начин да продава на други хора отрови, които разяждат душата, съсипват тялото и повличат клиента в студения влажен ад на наркотичната зависимост. Дори да не е убил Густо, Олег щеше да бъде виновен. Беше ги изпратил със самолет. За Дубай.

Fly Emirates.

Дубай се намира в Обединените арабски емирства.

Всъщност не араби, а дилъри в екипи на „Арсенал“ продаваха виолин. Бяха им раздали футболните фланелки и гащета заедно с инструкциите как да продават дрогата: един взема парите, друг дава наркотика. Достатъчно забележим и същевременно съвсем обикновен екип, но той показваше принадлежността им към определена организация и какво включва наличният асортимент. Въпросните „артилеристи“ не се числяха към бандите еднодневки, които рано или късно пропадат, тласкани към дъното от своята алчност, глупост, мързел и самонадеяна дързост. Пласьорите с екипи на „Арсенал“ работеха за организация, а тази организация не поемаше излишни рискове, явно държеше монопол върху новия фаворит на наркоманите и старателно криеше кой дърпа конците. Един от тях беше Олег. Футболните познания на Хари, впрочем съвсем мъгляви, все пак стигаха да съобрази, че Ван Перси и Фабрегас са играчи на „Арсенал“, а привърженик на „Тотнъм“ би облякъл екипа на „артилеристите“ само при форсмажорни обстоятелства. Знаеше го от Олег.

Олег имаше прилични съображения да не разговаря нито с него, нито с полицията. Беше се забъркал с някого или с нещо, което караше хората повсеместно да стискат упорито устни, и затова представляваше пълна мистерия. Ето оттам трябваше да започне Хари.

Ракел се разплака и притисна глава към гърдите му. Топлите ѝ сълзи потекоха под ризата, по сърцето му.

Мракът се спусна бързо.

Легнал в леглото, Сергей се взираше в тавана.

Секундите се нижеха една след друга.

Времето минава най-бавно, когато чакаш. Дори не знаеше дали онова, което чакаше, ще се случи. Дали ще стане необходимо. Спеше лошо. Сънуваше кошмари. Неизвестността не му даваше покой. Обади се на Андрей, поиска да говори със свако си. Андрей обаче отвърна, че Атамана не е на разположение. И толкова.

Общо взето, свако му много рядко намираше време за разговори. През по-голямата част от живота си Сергей дори не бе подозирал за съществуването му. Чак след като свако му — или по-точно арменският му слуга — се появиха в живота на Сергей, той поразпита насам-натам. Озадачи се с колко оскъдни сведения за родственика си разполагат останалите от рода. Успя все пак да сглоби парченцата и да установи, че свако му дошъл някъде от запад и през петдесетте се оженил за мома от рода. Говорело се, че бил от Литва, от семейство на кулаци — богати селяни и земевладелци, които Сталин ревностно преследвал. Властите депортирали роднините му в Сибир. Някои пък твърдяха, че свако му принадлежал към малка група последователи на Йехова, насилствено изселени от Молдова в Сибир през 1951 година. Според една възрастна леля свакото бил начетен, с добри обноски и знаел няколко езика, но без никаква трудност се приспособил към техния съвсем обикновен живот и възприел старите сибирски традиции на урките, сякаш бил израснал с тях. И вероятно именно благодарение на неговата адаптивност и на търговския му нюх не след дълго урките го избрали за свой водач. Съвсем скоро започнал да ръководи една от най-доходоносните контрабандни мрежи в цял Южен Сибир. През осемдесетте бизнесът му така се разраснал, че властите вече не можели да си затварят очите въпреки подкупите. Ударът на милицията върху престъпната мрежа в Сибир съвпаднал с разпада на Съветския съюз. Въоръжените части проявили нечувана жестокост, а пролятата кръв станала причина очевидец на акцията да я оприличи на блицкриг 27 27 Блицкриг (от нем. Blitzkrieg) — светкавична война — нападателна военна доктрина чрез внезапна атака и огромни сили, в която се разчита победата да се постигне максимално бързо, преди противникът да е съумял да мобилизира военната си мощ. — Б.пр. , а не на опит законът да възтържествува. Първо съобщили, че свакото е сред жертвите. Загинал от огнестрелна рана в гърба. Понеже се опасявали от репресии, милиционерите тайно хвърлили трупа му в река Лена. Един успял да свие ножа му, но не се стърпял и се похвалил. Ала след година свакото дал знак, че е жив и се укрива във Франция. Интересувало го само дали жена му е бременна. Отговорили му, че не е — такава била и самата истина. Изминали няколко години без никаква вест от него. Съпругата му починала и тогава гой пристигнал в Тагил за погребението — Сергей го знаеше от баща си. Платил всички разноски по церемонията, а руско православно погребение не излиза никак евтино. Раздал пари на по-бедните роднини. Таткото на Сергей не бил сред тях, но свакото специално се поинтересувал от него — нали му бил баджанак, — когато разпитвал подробно за роднините на покойната си съпруга в Тагил. Насочили вниманието му към племенника му, малкия Сергей. На следващата сутрин свакото изчезнал — мистериозно и необяснимо, както се и бил появил. Годините си минавали, Сергей станал юноша, после възмъжал. Повечето роднини си мислели, че свакото отдавна си е отишъл от този свят. Та той бил стар още по времето, когато за пръв път пристигнал в Сибир. Ала след ареста на Сергей заради нелегален внос на хашиш се появи някакъв арменец, представи се за помощник на свако му, уреди да пуснат Сергей и му предаде поканата на свако му да се премести при него в Норвегия.