Ю Несбьо - Фантом

После двамата останаха сами.

Докато Ракел правеше кафе, погледът ѝ на няколко пъти съвсем дискретно се плъзна по протезата на ръката му, но нито тя, нито той подхванаха темата. Бяха сключили негласно споразумение никога повече да не споменават Снежния човек. Седнал до кухненската маса, Хари ѝ разказа за новия си живот в Хонконг или по-скоро онова, което ставаше за разказване: работи като „консултант по дебиторските въпроси“ при Херман Клойт; посещава некоректни платци, отдавна пресрочили падежа на заемите си, и по съвсем приятелски начин им напомня да погасят задълженията си; накратко, консултира ги да платят при първа възможност. Най-ценното, а впрочем и единственото му необходимо професионално качество била външността му — 193 сантиметра без обувки, широки рамене, кървясали очи и пресен белег.

— Дружелюбни хора, професионалисти. Костюми, вратовръзки, мултинационални компании в Хонконг, Тайван и Шанхай. Хотелски стаи с румсървис. Хубави офис сгради. Цивилизовано място. Банките работят по швейцарски модел, само че с привкус на китайски маниер. Западняшки ръкостискания и вежливи фрази, азиатски усмивки. В повечето случаи плащат още на следващия ден. Херман Клойт е доволен. Разбираме се отлично.

Ракел наля кафе в две чаши и седна до Хари. Пое си дъх.

— Намерих си работа в Международния трибунал в Хага. Кабинетът ми се намираше в Амстердам. Мислех си, веднъж да се махнем от тази къща, от този град, от цялото това внимание, от…

„От мен“ — довърши наум Хари.

— … спомените и всичко ще се оправи. И за известно време нещата наистина потръгнаха. После обаче Олег започна да избухва по най-незначителни поводи. Като дете никога не е повишавал глас. Случвало се е да се ядоса, но не и да… крещи така. Обвиняваше ме, че съм му опропастила живота; насила съм го отвела от Осло… Знаеше колко съм безсилна да се защитя от упреците му. А когато ме довеждаше до сълзи, започваше да плаче заедно с мен. Питаше ме защо съм те отблъснала, след като дори си ни спасил от… от…

Хари кимна, за да ѝ покаже, че не е нужно да споменава имена.

— Вечер започна да закъснява. Срещал се с приятели. Не ме запозна с никого от тях. Един ден ми призна, че влязъл в кофишоп 26 26 В емблематичните за холандската столица „кофишоп“ (от английски — кафетерия, кафене) всъщност се продава лека дрога. — Б.пр. на площад „Лейдсеплейн“ и пушил хашиш.

— В някой от прословутите магазинчета на „Булдог“, където се тълпят туристи?

— Именно. Сигурно е част от опознаването на града, помислих си. Но и се изплаших. Баща му… знаеш.

Хари кимна. Бащата на Олег беше руснак, издънка на богат аристократичен род. Алкохол, гневни изблици, депресии. Справка — романите на Достоевски.

— Олег често се усамотяваше в стаята си да слуша музика. Тежки, потискащи парчета. Сещаш се за кои групи говоря…

Хари пак кимна.

— Пускаше си и твои дискове. Франк Запа, Майлс Дейвис, „Supergrass“, Нийл Йънг, „Supersilent“…

Имената се сипеха подозрително естествено от устата ѝ. Хари предположи, че самата тя ги слуша тайно.

— Един ден, докато чистех с прахосмукачката, открих в стаята му две хапчета с усмивки.

— Екстази?

Този път кимна тя.

— След два месеца си намерих работа в Главната прокуратура и се върнахме в Осло.

— В спокойния, безметежен град Осло.

— Олег се нуждаеше да смени обстановката — сви рамене Ракел. — Да се откъсне от неподходящата среда. И се получи. Никога не е бил много общителен, но поднови срещите със старите си приятели, справяше се добре в училище и изведнъж… — гласът ѝ се разтрепери и тя млъкна.

Хари я изчака да се посъвземе. Ракел отпи от кафето и събра сили.

— Не се прибираше дни наред. Не знаех какво да сторя. Правеше каквото си иска. Обаждах се в полицията, потърсих съдействие от социалната служба, от разни психолози. Олег не беше пълнолетен, но те ми обясниха, че докато не се появят доказателства за употреба на наркотици или за престъпление, не могат да предприемат нищо. Чувствах се напълно безпомощна. Аз! Която винаги съм твърдяла, че проблемът не е в децата, а в родителите. Винаги съм имала готово решение за родители на младежи, подхлъзнали се по лошия път. Не се опитвай да загърбиш проблема и да си затвориш очите. Действай!

Хари погледна ръката ѝ, отпусната до неговата върху масата. Деликатните пръсти, фините вени, преплитащи се под бледата ѝ кожа, обикновено почерняла от слънцето през есента. Устоя на желанието да я обгърне с дланта си. Нещо му пречеше. Олег. Ракел въздъхна: