Ю Несбьо - Фантом

— Стига де, знаеш, че ще ги пласирам за два часа.

Туту ме погледна и кимна към Ирене, която ме чакаше до стълбите към предгаровия площад.

— А тя?

— Помага ми.

— Момичетата са д-д-добри пласьори. Използва ли?

— Още не.

— К-к-крадльо — ухили се той с беззъбата си уста.

Наброих му парите. Последните. Все оставах на червено. Сега последните капки от кръвта ми изтичат.

След седмица близо до рок кафенето едно момче спря пред мен и Ирене.

— Запознай се с Олег — представих го аз и скочих от цокъла. — Това е сестра ми, Олег.

Прегърнах го. Усетих как повдигна глава, за да огледа Ирене над рамото ми. През дънковото яке усетих как сърцето му се разтуптя.

Полицай Бернтсен седеше с крака върху бюрото и слушалка, притисната към ухото. Разговаряше с полицейския участък в Лилестрьом, окръг Румерике. Беше се представил като Рой Лундер, лаборант в КРИПОС. Полицаят, с когото разговаряше, току-що потвърди, че са приели предполагаемата пратка хероин от „Гардермуен“. Съгласно процедурата по конфискация на съмнителни пратки, всички вещества, иззети от цялата страна, постъпваха за анализ в лабораторията на КРИПОС в квартал „Брюн“, Осло. Веднъж седмично служебен автомобил на КРИПОС обикаляше полицейските звена в Югоизточна Норвегия и събираше проби. Другите полицейски окръзи изпращаха веществата по куриер.

— Добре — Бернтсен повъртя в ръка фалшивата идентификационна карта с негова снимка, но с името Рой Лундер, КРИПОС. — Ще мина покрай Лилестрьом да взема пробата. Такова голямо конфискувано количество трябва да се изследва веднага. Е, ще се видим утре сутринта.

Затвори очи и погледна през прозореца. Новият квартал в района на залива Бьорвика се издигаше към небето. Замисли се за дребните детайли: размерите на винтовете и гайките, качеството на строителния разтвор, подвижността на прозорците. Всичко това трябва да се съчетае успешно, за да функционира добре целостта. Трюлс Бернтсен изпита дълбоко удовлетворение. Защото целостта функционираше. И то как.

Дългите стройни борови стволове се губеха в зелената листна маса като женски бедра — в пола и хвърляха рехави следобедни сенки върху алеята, засипана с чакъл. Хари избърса от челото си потта, избила след изкачването на стръмния бряг на езерото Холмен, и огледа тъмната къща. Изглеждаше солидна, безопасна — надеждна дървена крепост срещу тролове и природни бедствия. Но дори тя не бе успяла да ги защити. Собствениците на съседните къщи — големи, тромави на вид — непрекъснато ги ремонтираха и разширяваха. Йойстайн, записан като Ѝ в телефонния му указател, веднъж сравни дървените къщи с копнежа на замогналата се буржоазия да се върне към естественото, обикновеното, здравото. Но в тази къща Хари виждаше единствено опита на извратен психопат, сериен убиец, да обсеби живота на цяло семейство. И въпреки това тя реши да задържи къщата.

Хари се качи до вратата и позвъни.

Отвътре се разнесоха тежки стъпки. В същия миг Хари осъзна, че е трябвало да се обади по телефона и да извести за идването си.

Вратата се отвори.

Пред него се появи мъж с рус перчем. От онези перчеми, дето някога, по време на младежките години, са били буйни и са носели дивиденти, но човекът продължава да поддържа косата си в такъв вид с надеждата малко поувехналата версия да постига същия ефект. Мъжът беше облечен в изгладена светлосиня риза. Стилът на дрехите си сигурно също е запазил от младежките си години, предположи Хари.

— Кажете?

Открито, приветливо лице. Очите му явно не бяха срещали друго освен дружелюбност. Към джобчето на ризата му бе пришита емблема със състезател по поло.

Хари усети как гърлото му пресъхва. Хвърли поглед към табелата под звънеца.

„Ракел Фауке“.

Въпреки това този мъж с хубаво лъчезарно лице държеше вратата с ръка, все едно живее там. Хари знаеше, че има и други начини да започнеш разговор, но избра този:

— Ти пък кой си?

По лицето на непознатия се изписа физиономия, каквато Хари и при най-добро желание не би могъл да наподоби — хем смръщи вежди, хем се усмихна. Снизходителна, незлоблива реакция на човек, сблъскал се с безпардонността на по-низшия.

— Все пак вие стоите от външната страна на вратата, а аз — от вътрешната. Не ви ли се струва по-нормално вие пръв да ми се представите? И да ми обясните по какъв въпрос сте дошли.

— И така става — Хари се прозина шумно. Умората от дългия полет донякъде би могла да оправдае безцеремонното му поведение. — Дошъл съм да говоря с жената, чието име е изписано на табелката.