Ю Несбьо - Фантом

Странно, но същото не можеше да се каже за високия рус мъж, застанал зад смугла жена и сина ѝ на другата снимка. Хари си спомняше кога се бяха снимали. В един есенен ден преди няколко години решиха да се поразходят из Холменколен. Докато газеха из листата с портокалов цвят, Ракел постави малкия си фотоапарат на един камък и включи самоснимачката.

Наистина ли този мъж на снимката беше той? Хари не си спомняше някога да е изглеждал толкова спокоен.

Очите на Ракел блестяха. В ушите на Хари изведнъж зазвънтя смехът ѝ. Как обожаваше този смях! Никога не би му омръзнало да го слуша. Затова постоянно се опитваше да я разсмива. Ракел се смееше и в разговорите си с други хора, но смехът ѝ, когато беше заедно с Хари и Олег, притежаваше обертон, запазен единствено за тях двамата.

Хари прерови съдържанието на шкафчето. Бял пуловер със светлосини кантове. Някак не си представяше Олег с такава дреха. Той предпочиташе къси якета и черни тениски с надписи „Слейър“ или „Слипнот“. Подуши пуловера. Долови дискретния аромат на дамски парфюм. Върху рафта за шапки имаше найлонов плик. Хари го извади и го разтвори. Пое си сепнато дъх: комплект за наркомани. Две спринцовки, лъжица, турникет, запалка и парче памук. Липсваше само дрогата. Тъкмо да върне плика на мястото му, забеляза риза в дъното на шкафчето. В червено и бяло. Извади я. Футболна тениска с надпис „Fly Emirates“. На футболния отбор „Арсенал“.

Хари пак се вгледа в снимката. В лицето на Олег. Дори той се беше усмихнал. Сякаш вярваше — или поне тогава е вярвал, — че тези трима души са щастливи и решени да продължават в същия дух. Защо на някого от тях би хрумнало да затрие това щастие? Защо онзи, който стои зад волана, би разбил колата в първата канавка?

„Колко пъти си ни лъгал, че винаги ще бъдеш до нас!“ Хари откачи двете снимки и ги прибра във вътрешния си джоб. Когато излезе навън, слънцето вече се снижаваше над възвишението Юлер.

Виждаш ли как кървя, татко? От мен изтича прокажената ти кръв. И твоята кръв, Олег. Камбаните трябваше да бият на умряло за теб. Проклинам те, проклинам деня, в който те срещнах. Беше ходил на концерт на „Джудас Прийст “ в зала „Спектрум“. Чаках отвън и се смесих с тълпата.

— Леле, каква готина тениска! — възкликнах аз. — Откъде си я купи?

— От Амстердам — отвърна ти и ме изгледа озадачен.

— Гледал си „Джудас Прийст“ в Амстердам?

— Защо не?

Нямах представа какво свирят „Джудас Прийст“, но поне бях проверил, че са банда, а не солов изпълнител. Вокалистът се казвал Роб някой си.

— Лудница! „Прийст“ къртят!

Ти някак се скова и ме погледна съсредоточено. Така гледа животно, надушило нещо: опасност, плячка, потенциален спаринг-партньор. Или — в твоя случай — предполагаема сродна душа. Защото самотата огъваше плещите ти като тежко, напоено с вода палто и затрудняваше стъпките ти. Обещах да те черпя с кока-кола, ако ми разкажеш как „Прийст“ са забили в Амстердам.

И ти започна да говориш за концерта в „Хайнекен Мюзик Хол“ състоял се преди две години. Разказа ми как през осемдесетте двама приятели — на осемнайсет и деветнайсет години — се простреляли с ловна пушка, след като слушали парче на „Прийст“, в което се носело скритото послание „do it!“ — направи го! Само единият оцелял. „Прийст“ свирели хеви метъл, а някои парчета се водели спийд метъл. За двайсет минути успя да ме въведеш в тънкостите на готик субкултурата и влечението към смъртта и някак неусетно стана време да включим метамфетамина в разговора.

— Да се поразходим, Олег. Нека отпразнуваме подобаващо срещата на две сродни души. Какво ще кажеш?

— В смисъл?

— Познавам едни купонджии, дето ще пушат в парка.

— Аха… — по лицето ти се изписа недоверие.

— Не ти говоря за тежки неща, а за „лед“ 24 24 Лед — популярно название на метамфетамина. — Б.пр. .

— Не се занимавам с такива работи. Sorry.

— Да не мислиш, че аз се занимавам? Само ще изпушим една лула. Двамата. Истински „лед“, а не онази долнопробна мешилка. Точно като Роб.

— Като Роб ли? — сепна се Олег, докато отпиваше от кока-колата.

— Да.

— Като Роб Халфорд?

— Именно. Неговият роуди 25 25 Роуди — член на помощния персонал, който пътува с музиканти на турнета. — Б.пр. купил стока от същия, дето ще снабди и мене. Имаш ли пари?

Подхвърлих го така небрежно, между другото, че по сериозното му лице не забелязах нито сянка на съмнение.