Ю Несбьо - Фантом

Хари издуха клъбце дим към небето. Беате поклати глава.

— С какво се занимаваш в Хонконг, Хари?

— Нали ме попита по телефона.

— Не ми отговори.

— Именно. Хаген ми предложи да поема убийството на някакъв агент под прикритие.

— Ясно — в гласа на Беате се появи нотка на облекчение, че прекратиха темата за Густо Хансен и Олег.

— Някакви подробности?

— Млад разузнавач към „Наркотици“. Тялото изплувало на мястото, където скосеният покрив на Операта слиза до водата. Туристи, деца… Голяма истерия.

— Застрелян?

— Удавил се е.

— И как разбрахте, че е убийство?

— Нямаше никакви видими травми. Понеже редовно се е подвизавал в района около Операта, не изключвахме да се е подхлъзнал и да е паднал във водата. Бьорн Холм обаче провери водата в дробовете му. Оказа се прясна. Водата във фиорда е солена. Явно някой е хвърлил тялото там, за да заприлича на нещастен случай.

— Чакай малко… Разузнавачите обикалят и реката. Впрочем водите ѝ се вливат в морето точно до Операта.

— Бях забравила колко приятно се работи с теб, Хари. Бьорн се сети и за тази възможност. Сравни бактериалната флора, наличието на микроорганизми… Водата в дробовете на мъртвия се оказа прекалено чиста. Няма начин да е дошла от река Акершелва. Минала е през филтри за питейна вода. Удавил се е или във вана, или в езеро до пречиствателната станция, или…

— … в найлонов плик — Хари хвърли цигарата си на пътеката.

— Да.

— Какво знаете за мъжа от Дубай?

— Онова, което току-що ти казах, Хари.

— Тоест, почти нищо.

— Именно.

Спряха на моста. Хари си погледна часовника.

— Бързаш ли занякъде? — попита Беате.

— Не. Погледнах си часовника, за да ти осигуря удобен повод да си тръгнеш, без да изпитваш угризения, че си ме зарязала.

Беате се усмихна. Усмивката я разкрасяваше. Странно защо още не си бе намерила приятел. Всъщност Хари нямаше как да знае дали е така. Беате беше сред едва осемте номера в телефона му, а той дори не знаеше дали излиза с някого.

Б — Беате.

Х — Халвуршен. Партньор на Хари и баща на детето на Беате. Убит по време на служба. Името му още стоеше в паметта на апарата.

— Обади ли се на Ракел? — прекъсна мислите му Беате.

Р… Дали пък Беате не се сети за Ракел именно след споменаването на думата „зарязала“, зачуди се Хари. Поклати глава. Беате явно чакаше той да сподели още нещо, но Хари мълчеше. После двамата заговориха едновременно:

— Всъщност ме чака…

— Сигурно имаш…

— … и друга работа — довърши с усмивка Беате.

— Разбира се, тръгвай.

Хари я проследи с поглед, докато тя се отдалечаваше по улицата.

Седна на една пейка и се загледа в реката; в патиците, които се плъзгаха по спокойната вода.

Двамата младежи със суичърите се върнаха. Приближиха се до него.

— Да не си „пет-нула“?

В американските криминални сериали това означава „ченге“. Всъщност бяха надушили Беате, не Хари.

Хари поклати глава.

— Какво търсиш?

— Спокойствие — отвърна той. — Нищо повече.

Извади чифт слънчеви очила „Прада“ от вътрешния си джоб. Беше му ги подарил собственик на бутик по Кантън Роуд. Човекът, позакъснял с вноските, изобщо не възропта срещу напомнянето да си погаси задълженията. Очилата бяха дамски, но на Хари не му пукаше. Харесваше ги.

— Я чакайте! — извика той след младежите. — Да ви се намира виолин?

Единият само изфъфли нещо неясно.

— В центъра — отвърна другият и посочи през рамо.

— Къде?

— Търси Ван Перси или Фабрегас.

Смехът им се изгуби зад „Бло“ — близкия джазклуб.

Хари се облегна и се загледа в движенията на патиците. Засилваха се с изненадваща ефективност и се плъзгаха по водната повърхност като опитни кънкьори по черен лед.

Олег отказваше да говори. Така постъпват виновните. Мълчанието е единствената им привилегия и единствената разумна стратегия. И какво от тук нататък? Как да разследва нещо, вече разкрито, как да разнищва въпроси, вече намерили адекватния си отговор? Да овладее истината, като я отрече? Колко пъти в работата си се бе сблъсквал с близки и роднини, които неизменно повтарят дежурната мантра: „Синът ми никога не би извършил подобно нещо!“ Хари си даваше сметка защо се захваща с това разследване: защото само това умееше. Единствено така би могъл да помогне. Както майката настоява лично да приготви храната за помена на сина си, както музикантът свири на погребението на приятеля си, така и Хари търсеше начин, внасяйки своята лепта, да отвлече вниманието си от мъката и да се утеши. Една от патиците се плъзна към него, вероятно с надеждата да получи трошица хляб. Не че ѝ се вярваше, но все пак беше решила да си изпробва късмета. Изчислен разход на енергия: в едното блюдо на везната — вероятността да получиш награда; в другото — надежда. Черен лед.