Ю Несбьо - Фантом

Прелисти нататък. Фотографът бе започнал със снимки на тялото в цял ръст и бе продължил с лицето в близък план и огнестрелните рани.

— Какво е това? — Хари посочи снимка на дясната ръка на Густо.

— Под ноктите му има кръв. Взехме проби, но за жалост бяха компрометирани.

— Как така?

— Случват се такива неща, Хари.

— Не и в твоя отдел.

— Изпуснали са шишенцето, докато са го носели за ДНК анализ в Съдебномедицинския институт. Това не ни притесни особено. Кръвта беше сравнително прясна, но засъхнала и не допускам да има нещо общо с убийството. А отчитайки, че Хансен е бил наркоман, най-вероятно кръвта е била негова. Но…

— … но ако не е, би било интересно да научим с кого се е сбил същия ден. Погледни обувките… — Хари вдигна една от снимките в цял ръст. — Алберто Фасциани?

— Не знаех, че си такъв спец по модните марки, Хари.

— Един от клиентите ми в Хонконг ги произвежда.

— Хонконг, а? Доколкото ми е известно, оригиналните Фасциани се произвеждат само в Италия…

— И да ги сравниш с оригиналните, няма да откриеш разлика — сви рамене Хари. — Но тези скъпарски обувки никак не подхождат на облеклото на Густо Хансен. Облечен е като несретниците, които ходят да искат дрехи от „Фюрлюсе“.

— А защо да не ги е откраднал? Известен е и с прозвището Крадльото. Задигал каквото му попадне — най-вече наркотици. Дори се говорело, че откраднал полицейско куче и го използвал, за да открива къде други наркомани си крият стоката.

— И е попаднал на скривалището на Олег. Той спомена ли нещо подобно на разпита?

— Не, мълчи като риба. Каза само, че всичко му се губело. Дори не си спомнял да е влизал в апартамента.

— Ами ако изобщо не е бил там?

— Открихме следи от негова ДНК, Хари. Косми, потомастен секрет.

— Все пак е живял тук.

— Върху трупа, Хари.

Хуле млъкна и се вторачи пред себе си.

Беате вдигна ръка с намерението да я сложи на рамото му, но се отказа и я отпусна.

— Успя ли да се видиш с него?

— Изгони ме — поклати глава Хари.

— Срамува се.

— Сигурно.

— Говоря сериозно. Винаги си му служил за пример. За него е унизително да го виждаш в това състояние.

— Унизително? Бърсал съм му носа, превързвал съм рани, гонил съм чудовища и кошмари. Какво ли не съм правил за това момче!

— Това момче вече го няма, Хари. Сегашният Олег не иска да му помагаш, а да бъде достоен като теб.

Хари тропна с крак върху дъсчения под, докато оглеждаше стената.

— Не съм мерило за достойнство, Беате. И Олег го е осъзнал.

— Хари…

— Да слезем ли до реката?

Сергей стоеше пред огледалото с отпуснати встрани ръце. Избута предпазителя и натисна копчето. Острието изскочи и мигом улови светлината. Красив нож — сибирски, автоматичен. „Желязото“, както го наричаха урките — криминалната каста в Сибир. Най-доброто хладно оръжие в света. Елегантна източена дръжка с дълго тънко острие. По традиция по-младите го получаваха под формата на подарък от по-възрастен престъпник в рода, след като докажат, че го заслужават. Но традицията замираше. В днешно време хората купуваха, крадяха или изработваха пиратски копия на този нож. Сергей обаче беше получил ценното оръжие от свако си. По думите на Андрей Атамана държал ножа под матрака си, преди да го връчи на Сергей. Едно старо поверие пък гласеше, че сложиш ли нож под матрака на болен, той ще изсмуче болките и страданията му и те ще връхлетят онзи, когото пронижеш с ножа. Урките обожаваха такива суеверия. Вярваха например, че ако някой задигне „желязото“ ти, ще го покоси нещастие и смърт.

Едновремешните романтични суеверия постепенно се превръщаха в отживелица, ала Сергей прие подаръка с голямо — дори малко пресилено — страхопочитание. И как иначе? Дължеше всичко на свако си. Той го измъкна от неприятностите, в които се беше забъркал, той му уреди документите, та Сергей да дойде в Норвегия, а когато Сергей пристигна, дори му беше намерил работа като хигиенист на летището в Осло. Плащаха му добре, но работата не беше престижна. Не можеш да накараш норвежец да я върши; той по-скоро ще предпочете да разчита на социални помощи. Свакото бързо уреди присъдите на Сергей от Русия да изчезнат. Предварително се погрижи да изчистят досието му. Затова Сергей с дълбоко уважение целуна синия пръстен на благодетеля си, поемайки от него скъпия подарък. Ножът беше изключително красив. Тъмнокафява дръжка, изработена от рог на благороден елен, с инкрустиран православен кръст от слонова кост.