Ю Несбьо - Фантом

Хари погледна с присвити очи през мръсния прозорец към улица „Хаусман“.

— И как са успели да чуят толкова ясно изстрелите от друга сграда, и то в самия център на града?

— Не забравяй, че говорим за месец юли. Горещина, отворени прозорци, повечето хора са в отпуск, по улиците почти няма движение. Освен това съседите неведнъж са внасяли жалби в полицията с молба да изгонят наркоманите от апартамента. Прагът им на търпимост към шум е бил доста занижен, така да се каже. След като съобщението постъпило, диспечерът ги предупредил да изчакат пристигането на патрул и да държат мястото под око. От Защита на населението незабавно изпратили две коли. Патрулните пристигнали в девет и двайсет, заели позиция пред сградата и изчакали идването на спецчастите.

— Отряд „Делта“?

— Тези момчета доста се бавят, докато си сложат каските и цялото снаряжение. Междувременно съседите съобщили в дежурната оперативна част, че забелязали от сградата да излиза младеж, който хукнал към Акершелва. Диспечерът веднага предал сведенията на патрулните и двама полицаи слезли до реката. А там открили…

Тя млъкна и се поколеба дали да продължи. Хари я насърчи с едва забележимо кимване.

— … Олег. Не оказал съпротива. Бил толкова надрусан, че изобщо не осъзнавал какво се случва с него. По дясната му ръка открихме барутен нагар.

— Оръжието на убийството?

— Стреляно е с патрони „Малаков“, 9/18 мм. Доста необичаен калибър. Възможностите са няколко.

— „Малаков“ е любимото оръжие на мафиотите от бившите съветски републики, „Форт“ 12 пък е на въоръжение в украинската полиция. Е, и още няколко бойни пистолета стрелят с патрони „Малаков“.

— Правилно. По пода открихме гилзите с остатъци от барут. Барутът от „Малаков“ съдържа смес от селитра и сяра, но в по-различно съотношение. В бездимния барут добавят алкохол. Химичният състав на барута върху гилзите и на барута около входната рана съвпадат със състава на барута, открит върху ръката на Олег.

— Мхм. А самото оръжие?

— Не го открихме. Изпратихме наземни и водолазни екипи да претърсят района и самата река, но не намериха нищо. Това съвсем не означава, че пистолетът не е там. Толкова кал и тиня… знаеш и без да ти обяснявам.

— Знам.

— Според показанията на двама от обитателите на това жилище Олег се хвалел, че има пистолет, използван от руската мафия. Нито един от двамата не разбирал от оръжия, но след като колегите им показали снимки на стотина пищова, и двамата посочили „Одеса“. А този пистолет, както сигурно знаеш, стреля с…

Хари кимна. „Малаков“ 9/18 мм. Освен това „Одеса“ нямаше как да се сбърка с друго оръжие. Първия път, когато го видя, Хари го оприличи на футуристичния пистолет от обложката на албума на „Фу Файтърс“ — един от многото му дискове, в крайна сметка останали в дома на Ракел и Олег.

— А тези двама свидетели са изключително надеждни, така ли? С пренебрежим проблем с наркотиците?

Беате не отговори. И без да му го казва, Хари знаеше, че веднага е разчела поведението му. Той просто се мъчеше да се хване за някоя сламка.

— Какво показа анализът на кръвта и урината на Олег? — попита Хари и дръпна ръкавите на сакото си, сякаш в момента нямаше нищо по-важно от това.

— Наличие на активните съставки на виолина. Наркотичното опиянение, разбира се, може да се използва в съда като смекчаващо вината обстоятелство.

— Мхм. Значи, предполагаш, че Олег е бил надрусан, преди да застреля Густо Хансен. А мотивът?

— Мотивът ли? — изгледа го с пълно недоумение Беате.

Хари се досещаше как разсъждава тя: какъв друг мотив би задвижил един наркоман при убийството на негов „дрОгар“, освен желанието да се снабди със стока?

— Ако Олег действително вече се е намирал под наркотично въздействие, защо му е да убива някого? — продължаваше да дълбае Хари. — Наркоубийствата по принцип са спонтанен акт на отчаяние, продиктуван от наркотичен глад или начални симптоми на абстиненция.

— Мотивите са по твоята специалност, Хари. Аз съм криминален експерт.

— Добре — пое си дъх Хари. — Друго?

— Предположих, че ще искаш да разгледаш снимки — Беате разтвори тънка кожена папка.

Хари пое сноп фотографии. Още от пръв поглед го порази красотата на Густо Хансен. Хари не намираше друга, по-точна дума. Защото прилагателните „симпатичен“ и „готин“ не създаваха достатъчно достоверна представа за външността му. Дори мъртъв, със склопени очи и риза, пропита с кръв, Густо Хансен притежаваше неописуемата, но очевидна за всички красота на младия Елвис Пресли. Такава хубост привлича и жени, и мъже. Неслучайно всички религии изобразяват божествата си с андрогенна красота.