Ю Несбьо - Фантом

— Роб Халфорд наистина ли пуши „лед“?

Извади петстотинте крони, които му поисках. Помолих го да ме изчака, станах и тръгнах към моста „Ватерлан“. Отдалечих се на безопасно разстояние, пресякох и след триста метра стигнах до Централната гара. Изобщо не възнамерявах да се връщам повече при шибания Олег Фауке.

Но докато седях в тунела под пероните с лула в устата, осъзнах, че двамата с него имаме още какво да си кажем. Не бяхме приключили. Той се появи, опря се на стената и се свлече до мен, без да обели дума. Протегна ръка. Подадох му лулата. Той дръпна. Задави се. Протегна другата си ръка:

— Дай ми рестото.

И така сформирахме тандема Густо и Олег. Всеки ден след края на смяната си в „Клас Улсон“, където караше летния си стаж, Олег идваше при мен и заедно се спускахме към центъра. Къпехме се в мръсното езеро в Средновековния парк и гледахме как върви строежът на новия квартал около Операта.

Споделяхме си всичко за бъдещите си планове и мечти, за местата, които искаме да посетим. Цялата му заплата отиваше за пушене и смъркане.

Разказах му за приемния ми баща — как ме е изхвърлил, защото приемната ми майка ми се пускала. А ти, Олег, ми разказа за някакъв тип, гадже на майка ти, ченге на име Хари. Бил адски точен пич. Можел си да разчиташ на него. Но нещата се разсъхнали. Първо между него и майка ти. После пък сте били въвлечени в убийство, което той разследвал. Тогава с майка ти сте се преместили в Амстердам. Отвърнах ти, че този тип сигурно наистина е бил точен пич, но изразът е съвсем изтъркан. Ти ми се тросна, че „шибан“ бил още по-старомоден израз — да съм го знаел, ако ще се правя на интересен. Пък и звучало адски инфантилно. Попита ме защо съм говорел на толкова изопачен източен диалект, като не съм бил от източната част на Осло? Отвърнах, че имам навика да маниернича, защото това подсилва ефекта на казаното. А „шибан“ е толкова неподходящо, че чак звучи мегауместно. Олег ме погледна. „Ти също си толкова неподходящ, че си мегауместен“ — отвърна той. Слънцето грееше, а аз си мислех, че никой никога не ми е правил по-як комплимент.

Тръгнахме да просим по „Карл Юхан“ — ей така, за кеф. Отмъкнах скейтборд от площада пред Кметството и само след половин час го трампихме за спийд. Качихме се на корабче за Ховедоя, изкъпахме се и пихме бира на аванта. Няколко момичета ме поканиха да се кача в яхтата на тате. Ти се качи на мачтата и скочи оттам. Едва улучи палубата. После взехме трамвая за Екеберг, за да гледаме залеза. Точно тогава се провеждаше традиционният младежки международен турнир по футбол в Осло. Някакъв сдухан треньор от Трьонделаг се зазяпа в мен. Обещах да му духам срещу хилядарка. Той ми даде парите, аз изчаках да си смъкне панталоните до глезените и търтих. После ти ми разказа, че нещастникът стоял като цапардосан по главата. Малко останало да те попита дали ти няма да свършиш работата. Майчице, как се сцепихме от смях тогава!

Имах чувството, че онова лято никога няма да свърши. Но и неговият край дойде. Последната ти заплата изхарчихме за коз. Пушехме и издухвахме дима към бледото пусто нощно небе. Тогава ти каза, че ще изкараш добри оценки в училище и ще отидеш да следваш право — като майка ти. А после — шибаната Полицейска академия! От смях ни потекоха сълзи.

Но след началото на учебната година започнах да те виждам все по-рядко и по-рядко. Ти си живуркаше в къщата в Холменколен при мама, а аз се свивах на дюшек в репетиционната на някаква група. Пуснаха ме по милост да нощувам там. Наглеждах им апаратурата, а като идваха да свирят, се омитах. Отписах те. Реших, че си се върнал в скучното си образцово ежедневие. По онова време започнах да пласирам.

Всъщност стана съвсем случайно. Бях взел пари назаем от една жена, у която бях спал. И така, слизайки до Централната гара, попитах Туту дали му се намира „лед“. Туту го играеше маша на Один, тартора на бандата „Лос Лобос“ от Алнабрю, и малко заекваше. Сдобил се с прозвището, след като Один го накарал да изпере един куфар мангизи от наркотици. За целта го изпратил в букмейкърски пункт в Италия, за да заложи парите на футболен мач, който освен това бил предварително уреден, и Один знаел резултата. Отборът домакин трябвало да спечели с 2 — 0. Один инструктирал Туту как да каже „two nil“, но от нерви Туту така започнал да пелтечи на гишето, че букмейкърът чул само „ту-ту“ и го попълнил във фиша: два на два. Десет минути преди края на мача домакините водели с два гола преднина и всички били спокойни. С изключение на Туту, който тъкмо забелязал какво пише на разписката му: че е заложил цялата сума на равен мач. Знаел, че Один ще му пръсне коляното. Това е неговият начин да вразумява хората си. Тук идва ред на втория повратен момент. На резервната скамейка на домакините седял наскоро купен полски нападател. Понеже се справял с италианския колкото Туту — с английския, полякът единствен не разбрал, че мачът е предварително уговорен. И когато треньорът го пуснал в игра, нашият човек направил онова, за което му плащали: отбелязал. И то не един, а два гола. Туту спасил кожата. Още същата вечер кацнал в Осло и веднага отишъл при Один да му се похвали. Уви, след неочакваната сполука късметът му изневерил. Туту проявил неблагоразумието да започне с лошите новини как сгафил и заложил парите на друг резултат. От припряност така запелтечил, че Один изгубил търпение, извадил револвера от чекмеджето и — повратен момент номер три — прострелял Туту в коляното, преди онзи да стигне до щастливата развръзка.