Ю Несбьо - Фантом

Сергей погледна часовника. Последно видя циферблата точно преди дванайсет минути. Затвори очи и се опита да си го представи: полицая.

Историята за мнимата смърт на свако му съдържаше още една интересна подробност. Милиционерът, откраднал ножа му, бил намерен из тайгата — или онова, което било останало от него, след като мечките свършили своето по трупа.

Навън се спусна непрогледен мрак. Телефонът в стаята звънна.

Търсеше го Андрей.

Торд Шулц отключи вратата към къщата си, вторачи се в тъмното и за миг се заслуша в сгъстената тишина. Седна на дивана, без да включва осветлението, и зачака успокояващия грохот от следващия самолет.

Пуснаха го от ареста. Някакъв мъж се представи за старши инспектор, влезе в килията, приклекна до него и го попита защо, по дяволите, носи картофено брашно в куфара си.

— Картофено брашно?

— Лаборантите от КРИПОС са изследвали праха и са установили, че е точно това.

Торд Шулц повтори същото, което каза и по време на ареста — мантрата, заучена за кризисни ситуации: не знае нито как пликът се е озовал в багажа му, нито какво съдържа.

— Лъжеш. Ще те държим под око — предупреди го старши инспекторът.

После отвори вратата и му кимна да излиза.

Торд се сепна при пронизителния звук, неочаквано изпълнил голата тъмна стая. Стана и затърси опипом телефона, поставен на стол до лежанката.

Ръководителят полети се обаждаше да му съобщи, че до второ нареждане е отстранен от международните полети и е прехвърлен към domestic 28 28 Domestic (англ.) — тук: вътрешни (полети). — Б.пр. . Торд поиска да узнае причината.

Ръководството обсъдило ситуацията на специално заседание, обяснил началникът.

— Предполагам, разбираш, че няма как да ти поверим международен полет, докато името ти се свързва с подобно подозрение.

— Тогава защо не ме свалиш изцяло на земята?

— Е…

— Е?

— Ако те отстраним и медиите надушат отнякъде новината за ареста ти, веднага ще решат, че съмненията за нечисти сделки не са съвсем безпочвени, и това ще налее вода в тяхната мелница. Ъъъ… играта на думи беше съвсем неволна.

— А подозираш ли ме?

Отговорът дойде след известно мълчание:

— При евентуално признание, че подозираме наш пилот в контрабанда на наркотици, репутацията на авиокомпанията ще пострада сериозно, не мислиш ли?

Този път думите му носеха съвсем недвусмислено послание.

Тътенът от ТУ-154 удави остатъка от думите на ръководителя полети.

Торд затвори.

Опипом се върна на дивана и седна. Поглади с пръсти стъкления плот на ниската масичка. Усети грапавини: засъхнали петна от слуз, слюнка и остатъци от кокаин. А сега какво? Питие или линийка? Питие и линийка?

Стана. „Туполев“ прелетя съвсем ниско над сградите. Светлините му изпълниха цялата дневна и Торд се вгледа в отражението си в прозореца.

После отново се възцари мрак. Но краткият миг му стигаше да види онази присъда в очите си, която — знаеше — ще види и в очите на колегите си: осъдително презрение към недостойната му постъпка и — по-лошото — съжаление.

Domestic. Ще те държим под око. I see you.

Ако му отнемат правото да извършва международни полети, ще се превърне в безполезен, отчаян, задлъжнял рисков фактор, при това с кокаинова зависимост. Човек, непрекъснато стоящ в полезрението на полицията; човек под постоянен натиск. Торд Шулц не познаваше схемата в подробности, но сведенията, с които разполагаше, стигаха да разбият изградения канал. Затова неминуемо щяха да се опитат да го очистят. Преплете пръсти на тила си и въздъхна тихо. Определено не го биваше да пилотира изтребител. Самолетът започна да се върти, а командирът не притежаваше нужното хладнокръвие да си възвърне контрола над машината. Гледаше безучастно как главоломно лети към земята. И знаеше, че единственият му шанс за оцеляване е да пожертва изтребителя; да задейства катапулта. Да изскочи от кабината. Веднага.

Торд Шулц реши да се обърне към някой от високите етажи на полицията, някой, незамесен в корупционните схеми на наркобосовете. Да, налагаше се да потърси помощ на най-високо ниво.

Издиша насъбрания въздух и усети как се отпускат мускули, за които дори не си бе давал сметка, че са стегнати. Ще се прицели нависоко.

Но преди това ще изпие нещо силно.

И ще смръкне една линийка.

Зад рецепцията стоеше същото момче. Подаде му ключа.

Хари благодари и взе стълбите на няколко скока. По пътя от метростанцията до хотел „Леон“, пресичайки площад „Егер“, не срещна нито един „артилерист“ в екипа на „Арсенал“.