Ю Несбьо - Фантом

Напускайки Осло, ще остави всичко лошо зад гърба си.

И баща ѝ, и лекарят я предупредиха, че от сега нататък алкохолът и дрогата са абсолютно табу за нея. Виолинът щеше да продължи да съществува, но тя трябваше да го държи на разстояние. Както и призрака на Густо, който ще я навестява редовно. И призрака на Ибсен. И лицата на всички хора, на които бе продавала прахообразната чума. Ирене бе решила да не отбива атаките им, надявайки се, че до няколко години образите им ще избледнеят, а тя ще се завърне в Осло — или пък не. При всички случаи ще се оправи. Ще заживее смислено и щастливо.

Пак се обърна към дамата с пътеводителя. Смуглата красавица вдигна очи, сякаш усетила любопитните очи на Ирене, дари я с ослепителна усмивка и пак се задълбочи в информацията за Тайланд.

— Е, да тръгваме — подкани сестра си Стайн.

— Да тръгваме — съгласи се Ирене.

Трюлс Бернтсен шофираше през Квадратурата. Спусна се по улица „Толбю“, после се изкачи по „Принсен“ и пак надолу — по „Кметската“. Тръгна си рано от партито, качи се в колата и започна да обикаля града накъде-то му видят очите. В студената ясна вечер в Квадратурата се забелязваше оживление. Курвите му подвикваха. Явно надушваха тестостерона. Наркодилърите се надпреварваха кой ще предложи по-ниска цена. От паркиран корвет бумтеше силен бас: умп, умп . До трамвайната спирка се целуваха двойка влюбени. През улицата, с весел смях, притича мъж. Разкопчаното му сако се ветрееше. Следваше го друг мъж в съвсем същия костюм. На ъгъла с улица „Дронинген“ Трюлс забеляза самотен дилър в екипа на „Арсенал“. Не го беше виждал преди. Явно прясно вербуван. Полицейската му радиостанция изпука. Кръвта в жилите му, бумтенето на баса, ритъмът на всичко случващо се разляха по тялото му странна, сладостна нега. Доставяше му удоволствие да наблюдава как се въртят малките зъбчати колелца. Неподозиращи за съществуването на останалите, въпреки това те способстват за гладкото функциониране на механизма. Единствен Трюлс Бернтсен виждаше цялостната картина. И какво по-естествено? Та нали този град вече бе станал негов.

Свещеникът излезе от църквата в Стария град и заключи вратата. Ослуша се в шумоленето на листата но дърветата в гробището. Погледна нагоре към луната. Красива вечер. Концертът мина успешно, събраха се достатъчно зрители. Свещеникът обаче не очакваше същата посещаемост на ранната служба утре сутрин. Въздъхна. Беше решил да говори за опрощението на греховете, макар и пред празни скамейки. Слезе по стълбите и пое през гробището. Същата проповед изнесе и на опелото в петък. Покойникът, по думите на бившата му съпруга, в края на живота си се забъркал с престъпни кръгове, а и преди това не бил света вода ненапита. Разпуснатият му нрав отдавна не бил тайна за близки и познати. Всъщност на траурната церемония присъстваха само екссъпругата с децата и колежка, която през цялото време подсмърчаше шумно. Бившата благоверна на покойника подшушна на свещеника, че тази стюардеса вероятно е единствената в цялата авиокомпания, която покойникът не е вкарал в леглото си.

Минавайки между надгробните плочи, по една от тях свещеникът зърна бели петна, проблясващи под лунната светлина. Някой сякаш бе написал нещо с тебешир и после го бе изтрил. На плочата беше гравирано името на Аскил Кето̀ Рюд. Известен и като Аскил Острото ухо. От незапомнени времена правото да ползваш гроб изтича след едно поколение, освен ако не се заплати такса — привилегия, запазена за богатите. По неясни причини гробът на голтака Аскил Кето̀ Рюд обаче си стоеше непокътнат. Години след изтичане на законовия срок служителите от гробищния парк предоставиха на наследниците му право на безвъзмездно ползване. Вероятно се бяха надявали гробът му да се превърне в атракция за туристи с ексцентрични интереси. Понеже близките на покойника явно са нямали пари, плочата беше съвсем малка и — защото каменоделците таксуваха на изсечена буква — изписана само с инициали пред фамилното му име и годините на раждане и смърт. Без конкретни дати, без допълнителни надписи. Един антиквар дори беше изказал предположението, че истинската фамилия на Аскил е била Рюде, но роднините му решили да спестят пари дори от там. Около покойника някога витаела и легендата, че призракът му броди из Квадратурата. Но с годините и тези слухове утихнаха, хората забравиха за Аскил Острото ухо и го оставиха — буквално — да почива в мир.

Докато затваряше портата на гробището, от тъмнината до зида изплува сянка. Свещеникът се вцепени.