Ю Несбьо - Фантом

— Е, сега вече разполагаш с истинските обяснения — кимна бавно Олег.

— Само едно ми липсва. Защо?

Олег мълчеше. Хари вдигна дясната си ръка, а лявата пъхна в джоба на панталона си и извади смачкана кутия цигари и запалка.

— Защо, Олег?

— Ти как мислиш?

— Първоначално предположих, че е свързано с Ирене. Убил си го от ревност или защото си разбрал как я е продал на друг мъж. Но защо да го убиваш, щом Густо единствен е знаел къде се намира Ирене? Значи си имал друг мотив, не по-малко силен от любовта към жена. Защото ти не си хладнокръвен убиец, нали?

— Ти ми кажи.

— Ти си човек с класически мотив, тласнал немалко свестни хора към жестоки деяния, в това число и мен. Следствието буксува. Полицаите не са напреднали и на йота. Лично аз се върнах към първоначалната си хипотеза: влюбване. Най-ужасното хлътване.

— Ти пък какво ли разбираш?

— Бил съм влюбен в същата. Или в сестра ѝ. Вечер е неземно красива, на сутринта е грозна като смъртта. — Хари запали черна цигара с жълт филтър и печат на руския имперски орел. — Но бързо забравяш и вечерта пак гаснеш по нея. Нищо не е в състояние да се съревновава с тази страст. Дори Ирене. Греша ли?

Хари дръпна от цигарата и погледна Олег.

— За какво съм ти аз? — попита Олег. — Вече си разнищил всичко.

— Искам да го чуя от теб.

— Защо?

— Защото държа да чуя от твоите уста колко е болно и безсмислено.

— Кое? Да застреляш някого, защото се е опитал да отмъкне дрогата, която си заделял с огромни усилия?

— Не си ли даваш сметка колко банално и печално звучи?

— Това го твърдиш ти!

— Да, аз. Аз, който изгубих най-прекрасната жена в моя живот, защото не намерих сили да се преборя. А ти уби най-добрия си приятел, Олег. Произнеси името му.

— Защо?

— Произнеси го.

— Не забравяй, че все пак аз държа пистолета.

— Произнеси го.

— Густо — ухили се Олег. — Защо…

— Още веднъж.

Олег наклони глава и изгледа Хари.

— Густо.

— Пак! — изкрещя Хари.

— Густо! — отвърна му с крясък Олег.

— Пак!

— Густо! — Олег едва си поемаше дъх. — Густо! Густо… — гласът му се разтрепери. — Густо! — суровостта се пропука. — Густо. Гус… — изхлипа той — … то. — Стисна очи, от тях избликнаха сълзи и той прошепна: — Густо. Густо Хансен…

Хари пристъпи напред, но Олег вдигна пистолета.

— Още си млад, Олег. Имаш време да се промениш.

— А ти, Хари? Ти не можеш ли?

— Иска ми се да можех, Олег. Ще ми се да се бях грижил по-отговорно за вас. Но за мен вече е късно. Ще си остана, какъвто съм.

— Какъв? Пияница? Предател?

— Полицай.

— Само толкова? — разсмя се Олег. — Полицай? Не човек?

— На първо място полицай.

— На първо място полицай — повтори Олег и кимна. — Не си ли даваш сметка колко банално и печално звучи?

— Така е — Хари огледа недоволно изпушената до половината цигара, все едно не бе оправдала очакванията му. — Банално и печално е, че нямам избор, Олег.

— Избор?

— Длъжен съм да се погрижа да понесеш наказанието си.

— Вече не работиш в полицията, Хари. Освен това не си въоръжен. Никой не знае какво си открил, нито, че си тук. Помисли за мама, помисли за мен! Поне веднъж помисли за доброто на трима ни! — В очите му избиха още сълзи, а в гласа му се прокрадна пронизителна металическа нотка, издаваща отчаяние. — Защо просто не си тръгнеш и да забравим какво се е случило?

— Ще ми се да можех, но вече знам какво се е случило и се чувствам длъжен да те предам на силите на реда.

— Тогава защо ми позволи да взема пистолета?

— Няма да те арестувам — сви рамене Хари. — Искам сам да се предадеш в полицията. Това състезание е твое.

— Да се предам? И защо да го правя? Току-що ме освободиха!

— Ако те арестувам, ще изгубя и майка ти, и теб. А без вас аз съм нищо. Не мога да живея без вас. Разбираш ли, Олег? Аз съм плъх, който може да се добере до леговището си само по един път. И той минава през теб.

— Пусни ме тогава! Да забравим за цялата тази история и да започнем на чисто!

Хари поклати глава.

— Предумишлено убийство, Олег. Не мога да го подмина. В момента ти държиш и ключа, и пистолета. Ти трябва да помислиш за трима ни. Ако отидем при Ханс Кристиан, той ще уреди формалностите, ще направиш пълни самопризнания и ще намалят наказанието ти.

— Но колкото и да е кратко, докато го излежа, ще изгубя Ирене.

— Може би да, може би не. Не допускаш ли, че вече си я изгубил?

— Лъжеш! Винаги си ме лъгал! — Олег мигаше ли, мигаше, за да се отърси от напиращите сълзи. — Какво ще направиш, ако откажа да се предам?