Ю Несбьо: Фантом

— Така или иначе, някой е очистил бандата на стареца. Съвсем скоро ще разберем кой е новият наркобос в Осло.

— А това до какво ще доведе?

— До нищо, скъпа. — Трюлс видя как Микаел Белман обви тила на Исабел Скойен с ръка. В тъмното изглеждаше, все едно я души. Той се олюля и стъпи встрани. — Постигнахме целта си. Време е да се оттеглим. Не бих могъл и да си представя по-успешен край. Старецът вече не ни трябваше, а като се замисля колко компромати натрупа срещу нас в хода на… съвместната ни работа, направо…

— Какво?

— Направо…

— Дръпни си ръката, Микаел!

Разнесе се кадифен смях на пияна жена.

— Ако новият наркобос не ни беше свършил работата, вероятно щях да се заема сам.

— Тоест, да изпратиш Бийвъс?

Трюлс се сепна, чувайки ненавистния си прякор. Всъщност Микаел го измисли, докато учеха в гимназията в Манглерю. Останалите бързо възприеха прозвището, защото откриха прилика с анимационния герой — обратна захапка, грухтящ смях. Преди абитуриентския бал Микаел го утеши, че всъщност го е нарекъл така заради друго: заради „анархистичното световъзприемане и антиконформистките морални принципи“ на героя от култовия сериал по Ем Ти Ви. Така го извъртя, все едно бе удостоил Трюлс с почетно звание.

— Да бе. Никога не бих доверил на Трюлс каква е ролята ми във всичко това.

— Продължавам да мисля, че е много странно, дето му нямаш доверие. Нали уж сте приятели от деца и той дори е излял тази тераса?

— Да. Посред нощ, сам-самичък. Схващаш ли? Говорим за човек, от когото не знаеш какво да очакваш. Може да му хрумнат какви ли не безумия.

— И въпреки това препоръча на стареца да вербува Бийвъс за сътрудник?

— Защото познавам Трюлс от дете, а и съм наясно, че е корумпиран до мозъка на костите си и за пари е готов на всичко.

Исабел Скойен избухна в силен смях. Микаел ѝ изшътка.

Трюлс бе престанал да диша. Гърлото му се сви, в стомаха му се разбунтува животно, което се мъчеше да излезе навън. Гъделичкаше го и го човъркаше. Пое нагоре, затисна гърдите му.

— Впрочем така и не си ми казвала защо ме избра за партньор.

— Заради страхотния ти к… разбира се.

— Питам те сериозно. Ако не бях приел предложението ти, трябваше да те арестувам.

— Да ме арестуваш? — просъска презрително тя. — Всички мерки, прокарани от мен, са били в името на доброто на града. По света легализират марихуаната, раздават безплатен метадон или финансират оборудването на стаи за целене, а аз разчистих пазара и проправих пътя на вещество, което не е смъртоносно при предозиране. Каква е разликата? Борбата с наркотиците се води с прагматизъм, Микаел.

— Не се пали де. Напълно съм съгласен с теб. Превърнахме Осло в по-добър град. Наздраве.

Тя пренебрегна вдигнатата му чаша.

— И да беше отхвърлил предложението, нямаше да посмееш да ме закопчаеш. Защото можех да разглася, че те чукам зад гърба на хрисимата ти съпруга — разкикоти се тя. — Буквално зад гърба. Спомняш ли си как се запознахме на онази премиера? Веднага ти предложих секс. Жена ти стоеше зад теб и можеше да ни чуе, но без да ти мигне окото, ти ме помоли за петнайсет минути, докато измислиш подходяща причина да я разкараш.

— Шшт! Пияна си — Микаел обгърна кръста ѝ.

— В онзи миг разбрах, че си ми по сърце. И когато старецът ме посъветва да си намеря съюзник, амбициозен поне колкото мен, веднага знаех към кого да се обърна. Наздраве, Микаел.

— В този ред на мисли чашите ни са празни. Дали да не влезем…

— Зачеркни онова, което казах за сърцето. Не сърцето ми избира с кого да се чукам, а моята… — последва отекващ гърлен смях.

Нейният.

— Да влизаме.

— Хари Хуле!

— Шшт!

— Ето той ми е по сърце. Е, малко е глупав, разбира се, но… Къде се изгуби той?

— Търсихме го дълго без резултат. Навярно е напуснал страната. След като изпълни мисията си да оневини Олег, няма да се върне.

Исабел се олюля. Микаел я хвана.

— Ти си ужасен подлец, Микаел, а ние, подлеците, трябва да се поддържаме.

— Сигурно. Хайде, да влизаме при останалите — Микаел си погледна часовника.

— Успокой се, красавецо, научила съм се да се владея дори пияна. Ясно?

— Влез първа, та да не изглежда толкова…

— … вулгарно?

— Нещо такова.

До ушите на Трюлс долетя циничният ѝ смях. Токчетата ѝ затракаха силно по цимента.

Микаел остана сам, подпрян на перилата. Трюлс изчака няколко секунди и излезе от укритието си.

— Привет, Микаел.

Приятелят му от детинство се обърна с помътнял поглед и леко подпухнало лице. Трюлс предположи, че закъснялата му дежурна реакция — да се усмихне ослепително — се дължеше на алкохола.