Ю Несбьо - Фантом

— Какви ги вършиш, Олег! — ядосах се аз.

Олег измери Хари продължително, със сериозен, спокоен поглед. В очите му не се четеше никаква изненада. По-скоро опипваха почвата, опитваха се да се ориентират.

Когато най-сетне проговори, гласът му звучеше по-скоро присмехулно, отколкото гневно или объркано:

— Но ти ми повярва, Хари. Когато ти разказах за мъжа с балаклавата, ти ми повярва.

— Да, защото исках да ти повярвам.

— Но, Хари… — зашепна Олег и погледна пакетчетата с прах. — Ако се съмняваш в думите на най-добрия си приятел, на кого тогава ще вярваш?

— На доказателствата — Хари почувства как в гърлото му заседна буца.

— Какви доказателства? С теб оборихме всички доказателства. Обяснихме всичко, което имаха срещу мен.

— Появиха се нови доказателства.

— Какви?

Хари посочи пода пред Олег.

— Тази „Одеса“ стреля със същите муниции, с които е бил убит Густо: „Малаков“ 9/18 мм. В крайна сметка балистичната експертиза ще установи със стопроцентова сигурност дали убийството е извършено с този пистолет. По него има твои отпечатъци. Всъщност само твои. Ако някой друг го беше използвал и беше избърсал следите от пръстите си, щеше да заличи и следите от твоите.

Олег докосна пистолета, сякаш за да получи потвърждение, че говорят именно за това оръжие.

— По спринцовката има няколко отпечатъка, вероятно от двама души. Със сигурност обаче установих, че ти си натиснал буталото. Тоест ти си инжектирал дозата. По отпечатъка от палеца ти има барутни частици, Олег.

Олег докосна и използваната спринцовка.

— Защо това да е ново доказателство?

— Защото ти ми каза, че влизайки в стаята, си бил надрусан. Барутните частици по пръста ти обаче показват, че си инжектирал наркотика, след като си стрелял — първо си застрелял Густо, а после си се дрогирал. В момента на извършването на престъплението си бил с непомрачен разсъдък, Олег. Това те прави извършител на предумишлено убийство.

Олег кимна бавно.

— Пуснал си пръстовите ми отпечатъци в полицейската база данни и вече всички знаят за…

— Не съм се свързвал с полицията — поклати глава Хари. — Само аз знам за деянието ти.

Олег преглътна. Хари видя как адамовата му ябълка подскочи.

— Откъде знаеш тогава, че отпечатъците са мои, щом не си ходил в полицията?

Хари извади ръката от джоба на палтото си и остави белия геймбой на кухненската маса.

Олег се вторачи в конзолата. Мигаше, все едно нещо му бе влязло в окото.

— Кое събуди подозренията ти? — прошепна той.

— Омразата. Рудолф Асаев ме посъветва да следвам пътя на омразата.

— Кой?

— Онзи, когото наричате Дубай. Отне ми известно време, докато се досетя, че е говорел за собствената си омраза. Омразата, която е изпитвал към теб, задето си убил сина му.

— Сина му? — Олег изгледа безизразно Хари.

— Да. Густо е негов син.

Олег се наведе, приклекна и се вторачи в пода.

— Ако… — поклати глава и започна отначало: — Ако Дубай наистина е баща на Густо и наистина ме мрази толкова, защо не се е погрижил да ме пречукат веднага в затвора?

— Защото е искал да изгниеш там. За него затворът е по-лош от смъртта. Затворът прояжда душата ти, докато смъртта я избавя. Рудолф Асаев би отредил затвор само на онзи, когото ненавижда от цялата си душа. На теб, Олег. Асаев, разбира се, е намерил начин да контролира всяка твоя дума в ареста.

— Не съм забелязал, но се досещах.

— Знаел е, че си наясно: издадеш ли го, с теб е свършено. Когато ме повика, ти се превърна заплаха и за да не рискува излишно, Асаев се опита да те отстрани, но не успя.

Олег затвори очи. Продължаваше да стои приклекнал. Сякаш му предстоеше важно състезание и двамата с Хари мълчаха, за да се съсредоточат.

Отвън нахлу обичайният репертоар на града: бучене на автомобили, далечен клаксон на лодка, вяла сирена. Все звуци, съвкупност от човешка дейност — нескончаемото пукане на мравуняка, монотонно, приспивно и внушаващо спокойствие като топла възглавница.

Олег посегна бавно, без да сваля поглед от Хари.

Хари поклати глава.

Олег обаче взе пистолета. Внимателно, сякаш се боеше да не се взриви в ръцете му.

Трюлс се премести на терасата в търсене на уединение.

Докато останалите разговаряха, той се опитваше да участва, отпиваше от шампанското, вземаше си коктейлни хапки и се мъчеше да се преструва, че е в свои води. Двамина благовъзпитани гости дори се опитаха да го приобщят към разговора, запознаха се с него, поинтересуваха се кой е и с какво се занимава. Трюлс им отговаряше едносрично и дори не му хрумна на свой ред да прояви внимание към техните професии. Сякаш изобщо не се намираше в позиция да ги разпитва. Или се боеше да узнае колко важни длъжности заемат тези надувки.