Ю Несбьо - Фантом

Микаел и Густо.

Микаел и Рудолф Асаев.

Пръстите на Трюлс се плъзнаха по възела на вратовръзката. Не от баща си бе придобил това умение: навремето той не можеше да завърже дори своята вратовръзка. Преди абитуриентския бал Микаел му показа как се прави непълен уиндзорски възел. Тогава Трюлс се поинтересува защо вратовръзката на Микаел изглежда по-солидна, а той отвърна, че си е направил цял уиндзорски възел, който обаче не би подхождал на Трюлс.

Погледът на Микаел очакваше отговор на въпроса: защо Трюлс е допуснал, че Микаел е участвал в погодения номер.

Или по-точно в решението да очистят Трюлс заедно с Хари Хуле в хотел „Леон“.

На вратата се позвъни, но Микаел не помръдна.

Трюлс се почеса по челото — по-скоро за да избърше незабелязано потта си.

— Ами знам ли? — изгрухтя смутено той. — Просто ми хрумна. Забрави.

Стълбите скърцаха под краката на Стайн Хансен. Усещаше всяко стъпало и можеше да предвиди кога ще се чуе жаловито проскърцване. Горе спря. Почука на вратата.

— Влез — чу се отвътре.

Стайн Хансен влезе.

Първо видя куфара.

— Стегна ли багажа?

Утвърдително кимване.

— Намери ли си паспорта?

— Да.

— Извиках такси до летището.

— Идвам.

— Добре.

Стайн огледа обстановката. Сбогува се. Каза на стаите, че повече няма да се върне. Вслуша се в отгласите от детството си. В гласовете на близките си: окуражителния на баща му, спокойния на майка му, ентусиазирания на Густо, веселия на Ирене. Не чуваше единствено своя глас. Открай време си беше мълчалив.

— Стайн? — Ирене държеше снимка.

Стайн знаеше коя. Ирене я беше закачила над леглото във вечерта, когато адвокатът, Симонсен, я бе довел в дома ѝ. На снимката Ирене се усмихваше между Густо и Олег.

— Да?

— Някога изпитвал ли си желание да убиеш Густо?

Стайн не отговори. Сети се за онази вечер.

Телефонното обаждане на Густо, че знае къде е Ирене. Спомни си как тичешком отиде на улица „Хаусман“. Там завари полицейски автомобили. Хората наоколо говореха, че момчето вътре било мъртво — застреляно. Припомни си и възбудата, граничеща с радост. И последвалия шок. Скръбта. Да, смъртта на Густо наистина го натъжи. Същевременно обаче му вдъхна и надежда, че най-после ще открие Ирене. Надеждата, естествено, бързо изчезна, защото дните си минаваха без вест и Стайн осъзна, че смъртта на Густо всъщност е стопила съвсем шансовете му да я намери.

Бледото лице на Ирене издаваше начален стадий на абстиненция. Очакваха ги тежки дни. Но двамата щяха да се справят. Заедно.

— Тръгваме ли?

— Да — тя отвори нощното шкафче, погледна снимката, бързо долепи устни до нея и я прибра в чекмеджето с цветната страна надолу.

Хари чу как вратата се отваря. Седеше в тъмното, без да помръдва. Напрегна слух да долови стъпките на влезлия по пода. Силуетът се приближи до матрака. Телта проблесна в мрака, улавяйки уличната светлина. Стъпките заглъхнаха към кухнята. Лампата светна. Хари чу как влезлият отмести печката.

Стана и го последва.

Застана на прага. Другият, коленичил пред дупката на плъха, разтвори платнената торбичка с разтреперани ръце. Извади един по един предметите: спринцовка, турникет, лъжица, запалка, пистолет. Пакетчетата с виолин.

Прагът изскърца, когато Хари отпусна тежестта на другия си крак, но онзи дори не чу, погълнат от трескавите си действия.

Хари знаеше, че в момента у него говори наркотичният глад, а мозъкът му е съсредоточен върху едно-единствено нещо. Хари се прокашля.

Другият се вцепени. Раменете му се повдигнаха, но той не се обърна. Застина с наведена глава, приковал поглед в дрогата. Продължаваше да стои с гръб.

— Очаквах да дойдеш първо тук — изрече Хари. — Предположил си, че вече е безопасно.

Другият продължаваше да стои неподвижно.

— Ханс Кристиан ти е съобщил, че сме я открили, нали? И въпреки това си предпочел да дойдеш първо тук.

Другият се изправи. За пореден път Хари остана поразен от промяната. Вече приличаше на голям мъж.

— Какво искаш, Хари?

— Дойдох да те арестувам, Олег.

— За няколко дози виолин? — намръщи се Олег.

— Не заради дрогата, Олег, а заради убийството на Густо.

— Недей! — повтори той.

Аз обаче вече бях вкарал иглата дълбоко във вената, която трепереше от нетърпение.

— Очаквах Стайн или Ибсен, но не и теб — признах аз.

Кракът му ме изненада. Изби помпата от ръката ми, тя полетя във въздуха и падна в дъното на кухнята, някъде до препълненото корито на мивката.