Ю Несбьо - Фантом

Ула, изцяло ангажирана с поднасянето на храната и напитките, се усмихваше и общуваше свойски с важните клечки. Трюлс успя да размени поглед с нея едва два-три пъти. Тогава тя с усмивка изрече няколко думи само с устни; извиняваше се, че няма време да си поговорят — много би искала, но като домакиня е невъзможно да остави гостите. Нито един от останалите доброволци от бригадата, участвала активно в строежа на къщата, не успя да дойде на партито. А полицейските началници и главният секретар не познаха Трюлс Бернтсен. Направо му се прииска да им се представи като полицая, временно ослепил арестант, та да опресни паметта им.

Терасата обаче беше станала страхотна. Под нея Осло блестеше като бижу.

Есенният хлад довя въздух с по-високо налягане. Синоптиците предупредиха, че по високите места се очаква през нощта температурите да паднат до нулата. До ушите му долетя вой на сирени от центъра. Линейка и най-малко една полицейска кола. Обзе го желание да се измъкне незабелязано, да включи полицейското радио, да чуе какво се е случило, да измери пулса на своя град; да усети неразривната връзка помежду им.

Вратата към терасата се отвори и Трюлс инстинктивно се отдръпна две крачки назад, към затъмнената част, та да не го въвличат в разговори, в които би се почувствал още по-нищожен.

Микаел се появи заедно с мадамата от общинския съвет. Исабел Скойен.

Изглеждаше стабилно подпийнала. Микаел я придържаше. Внушителна дама — превъзхождаше го по ръст. Застанаха до перилата с гръб към Трюлс, встрани от еркера, където гостите вътре не можеха да ги видят.

Трюлс очакваше Микаел да ѝ запали цигара, но не стана нищо подобно. Роклята ѝ прошумоля и когато чу приглушения ѝ смях и престорените ѝ протести, Трюлс съобрази, че е пропилял всичките си шансове да издаде присъствието си навреме. Бедрата ѝ проблеснаха под лунната светлина, после тя категорично дръпна роклята надолу, обърна се и главите им се сляха в един силует, открояващ се върху тъмнеещия град. Езиците им се преплетоха с премляскващ звук. Трюлс се обърна към гостната и видя как Ула усмихната снове сред гостите с препълнени подноси. Трюлс недоумяваше. Просто умът му не го побираше. Картината не го шокира: не за пръв път виждаше Микаел да кръшка. Но просто не разбираше как е възможно да проявява такава наглост и безсърдечие. Когато имаш съпруга като Ула, когато си извадил такъв късмет, когато си ударил джакпота, защо ти е да рискуваш да изгубиш всичко това заради едното чукане? Или просто мъжете, надарени от Господ — или който там раздава дарбите, — с качества, любими на жените — привлекателност, пробивност, красноречие — се чувстват задължени, така да се каже, да разгърнат изцяло потенциала си? Както например хората, високи два и двайсет, смятат, че е направо грехота да не играят баскетбол. Трюлс не се чувстваше сигурен в разсъжденията си. Но знаеше едно: Ула заслужава повече. Заслужава човек, който да я обича, както той винаги я бе обичал. И винаги ще я обича. На флирта с Мартине вече гледаше като на авантюристична забежка. Нищо сериозно. Беше се зарекъл повече да не се повтори. И преди му беше хрумвало да покаже на Ула, че ако тя се раздели с Микаел, може изцяло да разчита на Трюлс. Досега обаче не бе измислил подходящ начин да го направи. Трюлс наостри уши. Микаел и Исабел Скойен разговаряха.

— Знам само, че го няма — по фъфленето на Микаел личеше, че и той е на градус. — Но са открили другите двама.

— Казаците му?

— Продължавам да си мисля, че не са никакви казаци. Така или иначе, Гюнар Хаген от Отдела за борба с насилието ми се обади с молба за помощ. Установили, че е стреляно с автоматично оръжие и е използван сълзотворен газ. Според една от версиите ставало въпрос за разчистване на сметки. Хаген ме попита дали ми хрумва подходящ претендент, защото се лутали между противоречиви предположения.

— Ти какво му каза?

— Истината: че нямам представа кой го е извършил. Ако е групировка, досега все е оставала извън обсега на радара ни.

— Допускаш ли старецът да се е измъкнал жив?

— Не.

— Не?

— Според мен трупът му гние някъде там — Трюлс видя как ръката на Микаел посочи към звездното небе. — Може да го открием след няколко дни, може да не го открием никога.

— Рано или късно — труповете винаги се появяват, нали?

„Невинаги“ — възрази ѝ наум Трюлс. Беше отпуснал тежестта си поравно върху двата си крака и усещаше как те натискат циментовия под на терасата, както и той — тях.