Ю Несбьо - Фантом

— Ето те и теб, Трюлс. Не те чух да идваш. Купонът тече ли?

— И още как.

Спогледаха се. Трюлс се питаше кога и как стана; кога и как забравиха да общуват непринудено и да мечтаят заедно. Някога си споделяха всичко. Някога бяха едно цяло. Още новобранци в полицията, смачкаха фасона на онзи тип, дето се пробва на Ула. А как само се разправиха с педала от КРИПОС, който налетя на Микаел. Приклещиха го в мъжката тоалетна в „Брюн“. Онзи се разциври и започна да се оправдава, че разчел погрешно посланията на Микаел. Докато го удряха, се стараеха да избягват лицето, та да не породят подозрения. Проклетникът обаче вбеси Трюлс с цивренето си и добре че Микаел го спря: иначе щеше да размаже нещастника с полицейската палка. Вероятно обикновените хора разбират съвсем друго под „хубави общи спомени“, но подобни преживявания безспорно сплотяват двама души.

— Аз си стоя тук и се любувам на терасата. Прекрасна е.

— Благодаря.

— Хрумна ми нещо. През нощта, когато я изля…

— Да?

— Каза ми, че не си успял да заспиш. Същата вече арестувахме Один и щурмувахме склада в Алнабрю. Не открихме онзи…

— Туту.

— Туту, да. Повикахме те за акцията, но ти ми каза, че си болен и не можеш да присъстваш. После обаче дойде да лееш тераса?

Трюлс се поусмихна и погледна Микаел. Най-сетне намери смелост да улови погледа му, без да отмества очи.

— Искаш ли да чуеш истината, Микаел?

— Разбира се — отвърна Белман след кратко колебание.

— Чупих се.

За няколко секунди на терасата се възцари тишина. Чуваше се само далечното бумтене на града.

— Чупил си се? — разсмя се Микаел малко недоверчиво, но добродушно.

Трюлс обичаше този смях. Всъщност и жени, и мъже го обичаха. „Ти си забавен, симпатичен и умен и заслужаваш да се посмея на чувството ти за хумор“ — внушаваше този смях на събеседника.

— Ти си се чупил? Та ти даваш мило и драго да присъстваш на арест!

— Нямаше как да дойда. Бях си запазил вечерта за чукане.

Отново настъпи тишина.

После Микаел избухна във внезапен оглушителен смях. Отметна назад глава и се разхълца. Безупречни зъби. Наведе се напред и тупна Трюлс по гърба. Този жизнерадостен безгрижен смях подейства заразително и на Трюлс и той също не се сдържа. Прихна.

— Чукане и тераса — задъхваше се Микаел Белман. — Ти си неуморим, Трюлс. Машина!

Трюлс усети как комплиментът му помогна да си възвърне самочувствието и за миг всичко почти тръгна постарому. Без „почти“. Всичко тръгна постарому.

— Нали знаеш — грухтеше Трюлс, — понякога човек трябва да върши нещата сам, та да ги изпипа както трябва.

— Вярно е — Микаел прегърна Трюлс през рамо и скочи с два крака върху терасата. — Но това тук е доста голямо количество цимент за един-единствен човек, Трюлс.

„Нямаш представа колко си нрав, Микаел — отвърна му наум Трюлс. — Имаше достатъчно цимент да засипя още един.“

— Не биваше да ти връщам геймбоя — каза Олег.

— Не биваше — съгласи се Хари и се опря о рамката на кухненската врата. — Тъкмо щеше да усъвършенстваш техниката си на „Тетрис“.

— А ти трябваше да извадиш пълнителя от този пистолет, преди да го оставиш.

— Възможно е да си прав — Хари се мъчеше да не гледа „Одеса“-та, чието дуло сочеше някъде между пода и тялото му.

— И двамата допуснахме грешки — усмихна се бледо Олег. — Нали?

Хари кимна.

Олег беше застанал до печката.

— Аз обаче имах и добри включвания, признай.

— Безспорно. Освен грешки записа и доста хитри ходове в актива си.

— Като например?

Хари сви рамене.

— Обясни ми, че си се хвърлил напред към пистолета на измисления нападател, а той бил с нахлузена балаклава и вместо да говори, използвал жестове. Представяйки ми фактите, остави на мен да извлека логичните заключения: барутните частици са полепнали по теб заради близостта ти до оръжието в момента на изстрела; убиецът е мълчал от страх да не го познаеш по гласа и следователно е свързан с наркотърговията или с полицията. Това с балаклавата ти е хрумнало, след като си видял как полицаят, с когото сте ударили склада в Алнабрю, използва такава. В твоята версия за случилото се неизвестният убиец на Густо е избягал през съседния офис, защото си знаел, че вратата е разбита и всеки може да се вмъкне там, а после да хукне към реката. Ти ми подхвърли насоките, по които да изградя задоволително обяснение защо не си убил Густо. Разчитал си умът ми да нагоди фактите в твоя полза, защото ние, хората, сме непоправимо подвластни на емоциите си и винаги готови да изфабрикуваме утешителните обяснения, от които се нуждаят сърцата ни.