Ю Несбьо - Фантом

Беше убеден, че тя го знае. Никога не бе дружал нито с Гоген, нито с Ими, нито с Андерш, нито с Тромавия. Трюлс винаги бе имал само един приятел: Микаел. Той, от своя страна, също бе допринесъл за самотата на Трюлс, защото не го допусна до новите си познанства, докато израстваше и в социално, и в кариерно отношение.

Двамата с Ула изчерпиха общите теми. Тя се чудеше какво да го пита. А Трюлс още от началото си бе глътнал езика.

— Да не се е появила някоя нова любов на хоризонта, Трюлс? — подхвърли Ула.

— Не — отрече той, опитвайки се да подражава на ведрия ѝ тон.

Молеше се тя най-после да му поднесе питие.

— Наистина ли нито една жена не може да плени сърцето ти?

Наклони глава и му намигна закачливо, но в очите ѝ Трюлс видя, че Ула вече съжалява за въпроса. Вероятно заради червенината, плъзнала по лицето му. Или защото се досещаше за отговора, макар досега Трюлс да не бе давал израз на чувствата си. „Ти плени сърцето ми, Ула.“ Винаги бе стоял в сянката на супердвойката Микаел и Ула от Манглерю, неизменно готов да се притече на помощ и да услужи с каквото може, нахлузил привидната маска на мрачното равнодушие: скучая, но нямам какво друго да правя, затова се мъкна подир вас. А всъщност сърцето му изгаряше тю нея и той не изпускаше нито едно нейно движение или мимика. Знаеше, че няма как да я спечели, и въпреки това продължаваше да бленува за нея със силата, с която хората винаги ще мечтаят да полетят.

Най-после Микаел се зададе по стълбите, придърпвайки ръкавите на ризата си изпод смокинга, та ръкавелите да се виждат.

— Трюлс! — възкликна той с прекомерна сърдечност, обичайно запазена за непознати. — Я по-ведро, стари приятелю! Събрали сме се да полеем нова къща!

— Мислех, че ще празнуваме повишението — огледа се Трюлс. — Днес съобщиха по новините.

— Изтекла е информация, но още не е официално. Ще отбележим изливането на тази страхотна тераса — начинание, невъзможно без твоята помощ! Какво става с шампанското, скъпа?

— Отивам да налея — Ула изтупа невидима прашинка от рамото на съпруга си и се отдалечи.

— Познаваш ли Исабел Скойен? — попита Трюлс.

— Да — Микаел продължаваше да се усмихва. — Тя също е сред поканените. Защо питаш?

— А, просто така — Трюлс си пое дъх. Не зачекне ли въпроса сега, няма да го стори никога. — Чудя се…

— Да?

— Преди няколко дни ме изпратиха да арестувам един тип в хотел „Леон“, нали го знаеш?

— Май да.

— По време на ареста се появиха двама непознати за мен полицаи и се опитаха да закопчаят и двама ни.

— Дублирали сте се, а? — разсмя се Микаел. — Обърни се към Фин, той координира патрулите.

— Не мисля, че сме се дублирали — поклати глава Трюлс.

— А какво?

— Според мен някой нарочно ме бе изпратил на адреса.

— За да се изгъбарка с теб ли?

— Нещо такова — колкото и зорко Трюлс да наблюдаваше лицето на Микаел, не забеляза нито едно издайнически потрепващо мускулче.

Дали пък не ставаше твърде мнителен? Трюлс преглътна с усилие.

— Помислих си… може пък ти да знаеш какво е станало.

— Аз? — Микаел отметна назад глава, разсмя се гръмко и оголи зъбите си.

Гледката припомни на Трюлс как Микаел винаги се връщаше от прегледа при училищния зъболекар без нито един кариес, неуязвим за набезите на Чук и Пук 79 79 Чук и Пук — герои от едноименната детска книга на норвежкия писател Турбьори Егнер (1912-1990). Двамата пакостници живеят в дупки в детските зъбки и ги разрушават. — Б.пр. .

— Де да знаех! — смееше се Микаел. — Да не те повалиха на пода? Само не ми казвай, че са ти щракнали и белезници!

Трюлс явно се беше заблудил. Гледайки как се забавлява Микаел, той също се засмя — и от облекчение, и защото си представи как би изглеждал, възседнат от двама полицаи. Както винаги, заразителният смях на Микаел го подканяше да се посмеят заедно. Не, не го подканяше, а го заставяше . Същевременно този смях го обгръщаше, стопляше го, превръщаше го в част от нещо — от тандема Трюлс-Микаел. Приятели. В ушите на Трюлс гърмеше собственият му грухтящ смях, докато Микаел постепенно се успокои и придоби замислено изражение:

— Наистина ли допусна, че имам пръст в тази случка, Трюлс?

Бернтсен му се усмихна. Чак сега се замисли защо Дубай всъщност бе избрал именно него за сътрудник; запита се кой ли би могъл да осведоми наркобоса за момчето, което Трюлс почти ослепи в ареста. Неслучайно му бяха наредили да унищожи пробата от кръвта, която групата за оглед бе иззела изпод ноктите на Густо на улица „Хаусман“, преди да я подложат на ДНК анализ. Трюлс обаче запази част от пробата, защото още тогава подозираше, че може да му потрябва в черни дни. И понеже напоследък те зачестиха, днес сутринта я занесе за анализ в съдебна медицина. Отговор получи минути преди да тръгне към къщата на Белман. Дежурният лаборант здраво го скастри по телефона. Предварителният анализ показвал, че кръвта и ноктените частици били същите като получените от Беате Льон преди няколко дни. Двамата не разговарят ли, нали са колеги? Какво си мислят? Че съдебните медици си нямат достатъчно работа? Трюлс се извини за недоразумението и затвори. Замисли се какво означава това. Кръвта под ноктите на Густо Хансен е на Микаел Белман.