Ю Несбьо - Фантом

Хари седеше в дъното, до прозореца, при любимата си маса.

Адвокатът седна.

— Хубаво ли е? — посочи той каната с кафе пред Хари.

Хари поклати отрицателно глава.

— Благодаря ти, задето се отзова.

— И бездруго през уикенда скучая. Какво става?

— Олег може да се прибере у дома.

— Да разбирам ли, че… — засия лицето на Ханс Кристиан.

— Опасността премина.

— Изцяло ли?

— Да. Далече ли е?

— Не. На двайсет минути извън града. В Нитедал. Как неутрализира опасните елементи?

Хари вдигна чашата с кафе.

— Наистина ли искаш да знаеш, Ханс Кристиан?

— Това означава ли, че си успял да разрешиш случая?

Хари не отговори.

— Стигнал си до убиеца на Густо, нали? — наведе се напред адвокатът.

— Мхм.

— Как?

— С помощта на няколко отпечатъка.

— Кой…

— Не е важно. Ще тръгвам. Гледай да се сбогуваш с Олег още днес.

По лицето на Ханс Кристиан се появи усмивка. Измъчена, но все пак усмивка.

— Преди двамата с Ракел да заминете, нали?

Хари повъртя чашата в ръка.

— Значи ти е казала?

— Днес обядвахме заедно. Съгласих се няколко дни да наглеждам Олег. Някой от твоите хора от Хонконг щял да дойде да го вземе — така ми обясни Ракел. Явно обаче съм я разбрал погрешно, защото мислех, че вече си пристигнал в Банкок.

— Закъснях. Искам да те помоля за нещо…

— Ракел ми сподели и друго. Предложил си ѝ брак.

— И това ли ти каза?

— Да. Е, направил си го в типичния си стил, разбира се.

— Ами…

— Обмислила е предложението ти.

Хари вдигна ръка да му покаже, че не желае да узнава продължението.

— И в резултат от мисленето е стигнала до отказ, Хари.

— Добре — издиша насъбралия се въздух Хари.

— После е престанала да разсъждава и се е вслушала в чувствата си.

— Ханс Кристиан…

— Тя ще приеме, Хари.

— Чуй ме, Ханс Кристиан…

— Не ме ли слушаш? Тя иска да се омъжи за теб, Хари. Какъв късметлия си, негодник такъв! — Лицето на адвоката преливаше от щастие, но Хари знаеше, че така сияе отчаянието. — Ракел иска да сподели живота си с теб, докато смъртта ви раздели. — Адамовата му ябълка подскочи, а гласът му ту преминаваше във фалцет, ту се задавяше от плачливи нотки. — Иска да бъде до теб в хубави и в по-обикновени дни; в трудни и в нещастни моменти. Иска да изживее щастието с теб.

Хари беше сигурен, че Ханс Кристиан цитира Ракел дословно, защото всяка нейна дума се е запечатала ярко в съзнанието му.

— Колко я обичаш? — попита Хари.

— Аз…

— Достатъчно ли я обичаш да се грижиш за нея и за Олег до края на живота си?

— Какво…

— Отговори ми.

— Да, разбира се, но…

— Закълни се.

— Хари…

— Казах ти да се закълнеш.

— Аз… кълна се. Но това не променя фактите.

— Прав си — усмихна се горчиво Хари. — Нищо не се променя. Нищо не може да се промени. Всичко си остава същото. Реката си тече в същото проклето русло.

— Нищо не разбирам. Какви ги говориш?

— Ще разбереш. Тя — също.

— Но… вие двамата се обичате. Тя ми го каза в прав текст. Ти си любовта на живота ѝ, Хари.

— А тя е любовта на моя. Винаги е била и ще си остане най-голямата ми любов.

Ханс Кристиан го погледна със смесица от объркване и нещо, наподобяващо съчувствие.

— И въпреки това не я искаш?

— Напротив. Няма нещо, което да искам по-силно от нея. Обаче се съмнявам, че ще ме има още дълго. Ако си отида, не забравяй какво си ми обещал.

— Не ставаш ли малко мелодраматичен, Хари? — изсумтя адвокатът. — Дълбоко се съмнявам, че тя е склонна да бъде с мен.

— Убеди я — болките във врата му пречеха да диша. — Даваш ли ми дума?

— Ще се опитам — кимна Ханс Кристиан.

Хари се поколеба и му протегна ръка.

Адвокатът я стисна.

— Ти си свестен мъж, Ханс Кристиан. Вписал съм те в телефона си под буква „Х“, макар че тя беше заета от Халвуршен.

— От кого?

— Колега, когото се надявам да видя отново. Време е да тръгвам.

— Къде отиваш?

— Да се срещна с убиеца на Густо.

Хари стана, обърна се към барплота и поздрави Нина по военному. Тя му махна в отговор.

Излезе навън и тръгна между паркираните напряко автомобили. Очакваната реакция не закъсня. Нещо натисна отвътре очните му ябълки, а гърлото му щеше да се разцепи. На улица „Довре“ устата му се изпълни с кисела слюнка, Хари се наведе до стената насред тихата улица и повърна яйцата, бекона и кафето. После се изправи и продължи към улица „Хаусман“.

Накрая взех решение сравнително лесно.

Седнал на един от мръсните матраци, усещах как бие изплашеното ми до смърт сърце, докато чувах сигнала за свободно. Хем се надявах да вдигне, хем се молех да не вдига.