Ю Несбьо - Фантом

Хари надяна клупчето около опашката на плъха и го стегна така, че да опасва опашката в самата ѝ основа. Пусна животното на пода. Плъхът припна към кухнята, а връвчицата се изплъзна от ръката на Хари и се завлачи по пода. Хари я последва. Гризачът се шмугна зад омазнената печка. Хари изправи тежкия електроуред на задните му колелца и го дръпна напред. Краят на връвчицата се подаваше от дупка с размерите на юмрук в стената.

После връвчицата се изгуби.

Хари промуши ухапаната си ръка в дупката и опипа вътрешността. Изолационни плоскости вдясно и вляво. Пръстите на Хари зашариха към горната част на издълбаната дупка. Нищо. Изолацията беше изстъргана. Издърпа края на връвчицата, подпъхна я под едното краче на печката, отиде в банята, откачи огледалото, осеяно с петна от слюнка, строши го в ръба на умивалника и избра подходящо по големина парче. Влезе в едната спалня, изтръгна лампа, завинтена към стената, и се върна в кухнята. Сложи парчето огледало в основата на дупката така, че част да остава извън нея, включи лампата в контакта до печката и насочи светлината към огледалото. Нагласи ъгъла и го видя.

Тайния склад за наркотици.

Платнена торбичка, закачена за кука на около половин метър от пода.

Отворът беше прекалено тесен да си провре ръката и да я сгъне в лакътя, та да стигне до торбичката. Хари си напрегна ума. С помощта на какъв инструмент собственикът на дрогата е изваждал тайния си запас? Понеже вече бе прегледал съдържанието на всички шкафове в апартамента, Хари започна да прехвърля наличната информация.

Телта.

Върна се в дневната. Стоеше си на същото място, където я бе видял, когато с Беате за пръв път прекрачи прага на това жилище. Подаваше се изпод матрака, огъната под деветдесетградусов ъгъл. Явно само собственикът на телта е знаел предназначението ѝ. Взе я, пъхна я в дупката и с помощта на края ѝ, огънат под формата на буква У, откачи торбичката и я издърпа.

Торбичката се оказа тежка, както се бе надявал. Явно наркоманът я бе окачил толкова високо, за да не я докопат плъховете, но те пак бяха успели да прегризат дъното ѝ. Разклати торбичката. Няколко зрънца изпадаха на пода. Това обясняваше белите петънца по козината на плъха. Отвори торбичката. Откри три дози виолин, навярно четвъртинки. „Приборите“ не бяха пълен комплект. Имаше само лъжица с огъната дръжка и употребявана спринцовка.

С помощта на домакинска ръкавица Хари извади тежкия предмет от дъното на торбичката. Нямаше как да се сбърка с друго оръжие. Футуристичният пистолет от обложката на албума на „Фу Файтърс“. „Одеса“. Хари подуши оръжието. Миризмата на барут се усеща дори след месеци, ако пистолетът не се почисти и смаже след произведения изстрел. От дулото на тази „Одеса“ съвсем скоро бе излетял куршум, прецени Хари. Провери пълнителя. Осемнайсет патрона. Предвид вместимостта му, бяха изстреляни два куршума.

Хари не изпитваше нито грам колебание: убийството на Густо е било извършено с това оръжие.

Хари влезе в магазина за играчки на улица „Стургата“. До излитането на самолета оставаха дванайсет часа.

В магазина предлагаха два вида комплекти за сваляне на отпечатъци. Хари предпочете по-скъпия с лупа, LED фенерче, мека четчица, прахчета в три цвята, тиксо за снемане на отпечатъци и каталог за събиране на отпечатъците на цялото семейство.

— За сина ми — обясни Хари, докато плащаше.

Момичето зад касата се усмихна професионално.

Върна се на улица „Хаусман“ и се хвана за работа. С помощта на смехотворно миниатюрното фенерче започна да търси отпечатъци. Поръси оръжието, лъжицата и спринцовката с прахче от едната кутийка. С мъничката четчица в ръката си се чувстваше като великана Гъливер сред лилипутите.

По дръжката на пистолета откри отпечатъци.

Съвсем ясен отпечатък, вероятно от палец, останал и върху буталото на спринцовката. Там Хари забеляза и черни точици. Макар да не разполагаше с необходимата апаратура да го установи, заложи на барутни частици.

Пренесе всички отпечатъци върху найлоновото фолио и ги сравни. Един и същи човек бе държал и пистолета, и спринцовката. Хари провери стените и пода до матрака и откри още отпечатъци, но те не съвпадаха с онези от пистолета.

Отвори пътната си чанта и извади нещо от страничния вътрешен джоб. Сложи го на кухненската маса и включи миниатюрното фенерче.

Погледна часовника. Оставаха единайсет часа. Предостатъчно време.

В два часа Ханс Кристиан Симонсен влезе в ресторант „Скрьодер“. Озова се в твърде несвойствена за него обстановка.