Ю Несбьо - Фантом

Старецът се задави. Мехурчетата започнаха да се пукат.

— Стига, Хари. Шерифската ти звезда е пластмасова. Аз съм безнадеждно болен. Съдиите ще ми осигурят грижи, целувки, прегръдки и морфин. Убил съм много хора. Провесвал съм конкуренти от мостове. Поръчвал съм служители като онзи пилот, дето го пречукахме с „бръмбара“. И полицаи. Каскета. Изпратих Андрей и Пьотър в стаята ти, за да те застрелят. Теб и Трюлс Бернтсен. Знаеш ли защо? За да инсценираме, че сте се изтрепали взаимно. Щяхме да подхвърлим и оръжия за доказателство. Не се прави на интересен, Хари.

Хари избърса острието в чаршафа.

— Защо си поръчал Бернтсен? Той е работел за теб.

Асаев се обърна на хълбок и дишането му сякаш се нормализира. Полежа така няколко секунди и отговори:

— Сборът от рисковете, Хари. Той ограби склад с хероин в Алнабрю зад гърба ми. Дрогата не беше моя, но разбереш ли, че някой от хората ти е алчен до мозъка на костите и на него не може да се разчита, а на всичкото отгоре и знае достатъчно, за да те опандизи, сборът от рисковете става прекалено голям. И бизнесмените от моя калибър гледат да се отърват от слабото звено във веригата. Откри ни се идеална възможност с един куршум да убием два заека: теб и Бернтсен — засмя се старецът. — А поръчах и да видят сметката на твоето момче в затвора. Чуваш ли? Усещаш ли омразата, Хари? Малко оставаше да заколят момчето ти.

Хари спря пред вратата.

— Кой застреля Густо?

— Хората живеят според евангелието на омразата. Следвай пътя на омразата, Хари.

— Кои хора от полицията и градската управа са влизали в комбина с теб?

— Ако ти кажа, ще прекратиш ли мъките ми?

Хари кимна, надявайки се да е излъгал убедително.

— Приближи се — прошепна старецът.

Хари се наведе. Неочаквано ръката на стареца го сграбчи, пръстите му се вкопчиха в ревера на Хари като хищнически нокти и го придърпаха надолу. Неприятният хъхрещ глас застърга в ухото му:

— Както вече разбра, платих на човек да признае за убийството на Густо, Хари. Но грешиш, ако си мислиш, че не съм можел да се добера до новото скривалище на Олег. Моят човек в полицията има достъп до данните от програмата за защитени свидетели. Нищо не ми пречеше да убия Олег където и да го скриете. Просто реших да не го оставя да се измъкне толкова леко…

Хари се мъчеше да се отскубне, ала старецът го стискаше здраво.

— Щях да го закача надолу с главата, да му вържа найлонов плик около врата и да започна да наливам вода над подметките му, Хари. Водата щеше да потече до плика. Щях да запечатам паметния миг с камера, със звук, та да чуваш крясъците. После щях да ти изпратя записа. Не ме ли убиеш, ще осъществя плана си. Ще се смаеш колко бързо ще ме пуснат поради липса на доказателства, Хари. А изляза ли, ще го намеря. Кълна се. Проверявай редовно пощенската си кутия за видеозаписа.

Преди да осъзнае какво прави, Хари замахна и усети как острието хлътва. Завъртя ножа. Старецът простена. Хари продължи да върти дръжката. Затвори очи и усети спазматичното свиване, пръсване и преобръщане на вътрешностите. После в ушите му нахлу пронизителен вик. Викаше не старецът, а самият той.

Хари се събуди, защото слънцето напичаше едната страна на лицето му. Или някакъв звук го бе изтръгнал от съня?

Отвори предпазливо едното си око и примижа.

Прозорец, синьо небе. Никакъв шум.

В ноздрите му нахлу миризма на тапицерия, просмукана от цигарен дим, и той надигна глава.

Спомни си къде се намира.

От стаята на стареца отиде в своята, спокойно си събра багажа в малкия куфар, спусна се по задното стълбище, излезе от хотела, качи се в такси и назова адреса на единственото място, където никой не би се сетил да го търси: къщата на Нюбак в „Опсал“. От последното му посещение никой не бе идвал тук — или поне не бе оставил следи. Хари веднага прерови чекмеджетата в кухнята и банята. Откри блистер болкоуспокояващи. Изпи четири таблетки, изми кръвта на стареца от ръцете си и слезе в мазето да провери дали Стиг Нюбак е взел решение.

Очакванията му се потвърдиха.

Качи се обратно, съблече се, окачи мокрите си дрехи да съхнат в банята, зави се с вълнено одеяло и заспа безпаметно.

Сега стана и влезе в кухнята. Взе две болкоуспокояващи таблетки и ги преглътна с чаша вода. Отвори хладилника. Вътре имаше само качествени продукти. Явно бе хранил Ирене повече от добре. Гаденето от вчера се възобнови. Не можеше да сложи и залък в устата си. Върна се в дневната. Там имаше барче. Забеляза го още вчера. Отвори вратичката му. Беше празно. Отдъхна си. Напипа фалшивия пръстен в джоба си. И чу същия звук, който — така му се струваше — го бе събудил.