Ю Несбьо - Фантом

— … Бог поискал това от него. Не знам за какъв кодекс говориш, но той позволява ли ти да превърнеш осемнайсетгодишно момче в изкупителна жертва на твоите грехове?

— Хари, Хари… Не разбра ли? Не аз убих Густо.

Хари прикова смаян поглед в стареца.

— Не каза ли току-що, че кодексът те задължава да убиеш сина си, ако необходимостта го налага?

— Но казах и друго: създали са ме хора без морални устои. Обичам сина си. Не бих могъл да го убия. Пет пари не давам за Авраам и неговия Бог.

Засмя се и започна да се дави. Посегна към гърдите си и се наведе напред, разтърсван от мъчителна кашлица.

— А кой го уби? — попита Хари.

Кето̀ отново изправи гръб. В дясната си ръка държеше револвер — грозно парче желязо, по-старо от собственика си.

— Много непредпазливо от твоя страна да се появиш при мен без оръжие, Хари.

Хари мълчеше. Картечният пистолет лежеше на дъното на наводнено подземие, а пушката — в дома на Трюлс Бернтсен.

— Кой уби Густо? — настоя да разбере Хари.

— Може да е бил всеки.

Пръстът на стареца се уви около спусъка и се чу пукане.

— Да убиеш човек, не е никак трудно, нали, Хари?

— Съгласен съм — Хари вдигна крак.

Кордата отскочи със свистене от държача на корниза.

Той видя неизречения въпрос в очите на стареца, докато умът му явно се мъчеше да сглоби със светкавична бързина недообработените късчета информация.

Разваленото осветление.

Столът, поставен в средата на стаята.

Хари не го претърси.

Откакто старецът влезе в стаята си, Хари не бе помръднал от мястото си.

А вероятно бе забелязал в сумрака и кордата, чийто край, опънат под обувката на Хари, минаваше през държача на корниза и продължаваше до тавана. Оттам не висеше лампа, а единствената друга вещ, която Хари взе от улица „Блиндерн“ освен свещеническата яка. Докато лежеше вир-вода под балдахина на Рудолф Асаев и дишаше накъсано, пред очите му танцуваха черни петна и му се струваше, че всеки момент ще изпадне в безсъзнание, но се бореше с последни сили да не се предаде на омаломощението си и на тъмнината, в мисълта му кръжеше само едно. Изчака да му попремине, стана, влезе в спалнята и взе „бръмбара“, оставен до Библията.

Рудолф Асаев отскочи встрани, точно преди гвоздеите от тухлата да се забият в главата му, и те потънаха в кожата между ключицата и трапецовидния мускул и засегнаха нервния сплит plexus ceivico brachialis . След две стотни от секундата старецът натисна спусъка, но в резултат от травмата ръката му се схвана и стреля седем сантиметра по-ниско от първоначалния прицел. Барутът просъска, когато куршумът, за хилядна от секундата, излетя от дулото на стария револвер „Наган“. След три хилядни от секундата куршумът се заби в рамката на леглото между прасците на Хари.

Хари стана. Избута предпазителя на ножа и натисна копчето. Дръжката леко потрепери, когато острието изскочи. Хари замахна с изпъната ръка и го заби между реверите на палтото на стареца. Усети как металът срещна лек отпор в плата и човешката плът, но после острието потъна навътре до дръжката. Хари пусна ножа. Столът се катурна назад и руснакът се строполи на пода със стон. Рудолф Асаев беше пътник. Ритна стола настрана, но остана легнал, превит надве като ранена, ала все още опасна оса. Хари застана разкрачен от двете му страни, наведе се и издърпа ножа от тялото му. Бликащата кръв имаше необичайно наситен цвят. Сигурно идваше от черния дроб. Лявата ръка на стареца зашари по пода около парализираната десница — търсеше пистолета. В прилив на безумие на Хари му се прииска ръката да напипа оръжието, за да му осигури повод да…

Хари ритна пистолета извън обсега на стареца. Чу как оръжието глухо се удари в стената.

— Желязото — прошепна Рудолф Асаев. — Благослови ме с желязото, момчето ми. Раната ме изгаря. Заради двама ни — сложи край на всичко това.

Хари затвори очи за миг. Беше изчезнала. Омразата. Нагнетената бяла омраза, горивото, което го захранваше, свърши.

— Няма да стане — Хари се отдалечи от стареца и закопча мокрото си палто. — Ще си вървя, Рудолф Асаев. Ще поръчам на момчето от рецепцията да извика линейка. После ще се обадя на бившия ми началник да го уведомя къде да те намери.

Старецът се засмя глухо. В ъглите на устните му избиха кървави мехурчета.

— Няма да е убийство. Аз съм кажи-речи мъртъв. Няма да гориш в ада, обещавам. Ще им кажа да не те пускат там.

— Не се страхувам от ада — Хари прибра подгизналата кутия цигари в джоба си. — В битността си на полицай съм длъжен да залавям предполагаемите престъпници и да ги предавам на съда.