Ю Несбьо - Фантом

— Какво правиш тук? — прошепна той.

— Вмъкнах се тайно да проверя дали няма да намеря нещо ценно из вещите ти.

— И какво откри?

— Ценно ли? Нищо. Обаче намерих това.

Старецът улови подхвърленото във въздуха парче памучен плат, колосано под формата на буква U. Якичката доста се бе поизмърсила.

— Това си намерил, значи.

— Да. В гардероба в спалнята ти. Сложи си я.

— Защо?

— Защото искам да изповядам греховете си. И защото без свещеническа яка ми изглеждаш гол.

Старият Кето̀ наблюдаваше неканения гост. Онзи седеше наведен напред. Капки вода се стичаха от косата му по белега и продължаваха по брадичката. Оттам капеха върху пода. Беше поставил единствения стол в средата на стаята. Столът на изповедника. На масата лежеше отворена кутия „Кемъл“, а до нея — запалка и подгизнала, пречупена надве цигара.

— Както искаш, Хари.

Кето̀ седна, разкопча палтото си и промуши копчетата на яката в илиците на свещеническата си риза. После посегна към джоба на сакото си. Хари мигом настръхна.

— Цигари — успокои го на норвежки Кето̀. — За двама ни. Виждам, че твоите са се удавили.

Полицаят кимна. Старецът извади ръката си и му поднесе отворена кутия цигари.

— Говориш много добре норвежки — отбеляза Хари.

— Малко по-добре от шведски. Но понеже си норвежец, не чуваш акцента ми, докато говоря на шведски.

Хари извади една от черните цигари и я огледа.

— Руския ти акцент ли?

— „Собрание Блек Рашън“ — единствените читави цигари в Русия. В момента сигурно ги произвеждат в Украйна. Обикновено ги отмъквам от Андрей. Като отворихме дума за него, как е той?

— Зле — отговори полицаят и приближи цигарата до пламъка на запалката, поднесена му от Кето̀.

— Тази новина ми причинява болка. Като каза „зле“, отдавна трябваше да си мъртъв, Хари. Знам, че нашественикът в тунела си бил именно ти.

— Аз бях.

— Шлюзовете се отвориха едновременно, а резервоарите бяха пълни с вода. По мои сметка двете вълни трябваше да те залеят от двете страни.

— Така и стана.

— В такъв случай не разбирам как си оцелял. Повечето изпадат в шок и се давят.

Полицаят изпусна струйка дим от ъгълчето на устата си.

— Така ли са умирали членовете на норвежката съпротива, щурмували дома на шефа на Гестапо?

— Не знам дали изобщо нацистите някога са изпробвали този капан по време на отстъплението.

— Но ти си изпробвал действието му. С агента под прикритие.

— Беше същият като теб, Хари. Мъже, които си мислят, че имат призвание, са опасни. И за себе си, и за околните. Трябваше да умреш като него.

— Но както виждаш, още съм жив.

— Все още не проумявам как си оцелял. Да не твърдиш, че след като водата те е заляла, си имал достатъчно въздух в дробовете да преплуваш осемдесет метра в леденостудена вода, през тесен тунел, и то облечен с връхна дреха?

— Не.

— Не? — старецът се усмихна с искрено любопитство.

— В дробовете си бях поел въздух за четирийсет метра.

— А после?

— После ме спасиха.

— Кой?

— Онзи, дето ти сам ми каза, че умеел да вади от дъното — Хари вдигна празната бутилка уиски. — „Джим Бийм“.

— Уискито ти е спасило живота?

— Бутилката.

— Празна бутилка от уиски?

— Не, не празна. Пълна.

Хари захапа цигарата, разви капачката и вдигна бутилката над главата си.

— Пълна с въздух.

— И…? — изгледа го изумен старецът.

— Най-трудно се оказа да вдишам въздуха от бутилката. След като издишах и последния въздух от дробовете си, нагласих бутилката с гърлото нагоре, за да се изкачи въздухът. Тялото се съпротивлява като при първото гмуркане. Защото организмът не вярва на физични закони и се опасява, че ще нагълта вода и ще се удави. Знаеш ли, че белите дробове са годни да поемат четири литра въздух? Бутилка, пълна с въздух, и малко воля се оказаха достатъчни да преплувам още четирийсет метра. — Полицаят остави бутилката, извади цигарата от устата си и я огледа недоверчиво. — Нацистите са прокопали прекалено къс тунел.

Сбръчканото лице на стареца се разпука. Смехът му захъхри, сякаш е двигател на лодка.

— Знаех, че си по-различен от другите, Хари. Предупредиха ме, че като разбереш за Олег, ще се върнеш в Норвегия. Поразпитах тук-там що за човек си. Вече се уверих: слуховете не са преувеличени.

— Така значи — Хари не изпускаше от поглед преплетените пръсти на пастора. Седнал на ръба на леглото, стъпил здраво на земята, Хари стоеше в бойна готовност и притискаше ходила плътно към пода, усещайки тънката корда под подметката си. — Ами твоята слава, Рудолф? Преувеличена ли е от хорските уста?