Ю Несбьо - Фантом

— Още не си ми казал какво те води в Осло — въздъхна Хаген.

— Не съм ли?

— Не си. Трябва да има причина да дойдеш в Отдела.

— Какво странно има да навестиш бивши колеги?

— За хората с нормални социални контакти — нищо.

— Е — Хари захапа филтъра на цигарата „Кемъл“. — Препитавам се с убийства.

— Препитава ше се, искаш да кажеш.

— Ще перифразирам. Професията ми, попрището ми са убийствата. Все още това е единствената област, в която съм вещ.

— И какво искаш?

— Да упражнявам професията си. Да разследвам убийства.

— Искаш да се върнеш на работа в Отдела ли?

— Защо не? Ако не ме лъже паметта, бях сред най-добрите ти детективи.

— Грешиш — Хаген се обърна към прозореца. — Ти беше най-добрият. Най-ужасният и най-добрият — уточни шепнешком той.

— Дай ми едно от наркоубийствата.

— Кое от всички? — усмихна се сухо Хаген. — Само за последните шест месеца имаме четири. Нито едно не е разкрито.

— На Густо Хансен.

Хаген не отговори. Продължаваше да оглежда хората, пъплещи по затревената площ. Всички му изглеждаха престъпници: едни — източващи социалната система, други — крадци, трети — терористи. Защо виждаше подлеци и нарушители, вместо работещи хора, излезли да прекарат полагащата им се почивка под лъчите на септемврийското слънце? Пречеше му полицейският му поглед, замъглен от професионалната мнителност. Гласът на Хари долетя до него сякаш отдалече:

— Густо Хансен, деветнайсетгодишен. Стар познайник на полицията, пласьор и потребител. Открит мъртъв в апартамент на улица „Хаусман“ на двайсети юли. Починал от кръвозагуба вследствие от огнестрелна рана.

— И защо искаш да поемеш единственото убийство, чийто извършител е разкрит? — засмя се иронично Хаген.

— Не се ли досещаш?

— Уви, досещам се — въздъхна Хаген. — Но ако можех да те назнача, щях да ти възложа друг случай: убийството на полицейския агент.

— Искам Густо Хансен.

— Сещам се за около сто причини никога да не припариш до този случай, Хари.

— Като например?

— Достатъчно е да спомена първата: случаят е приключен.

— Друго?

— Второ, случаят е прехвърлен на КРИПОС. Трето, в Отдела няма свободни работни места. Оптимизирам числеността на персонала. Четвърто, нямаш право да упражняваш полицейската професия. Да продължавам ли?

— Мхм. Къде е той?

Хаген посочи през прозореца поляната и сивата каменна сграда зад пожълтелите листа на липите.

— В „Бутсен“, временния арест — досети се Хари.

— На този етап — уточни Хаген.

— И има забрана за посещения?

— Кой те издири в Хонконг да те осведоми за случая? Да не е…

— Не — прекъсна го Хари.

— Така ли?

— Така.

— А кой?

— Може да съм прочел в Мрежата.

— Съмнявам се — възрази Хаген с тънка усмивка и отегчен поглед. — Вестниците споменаха само мимоходом за случая и още на следващия ден всички го бяха забравили. Пък и не бяха цитирани имена. Публикуваха съвсем кратко съобщение за надрусан наркоман, който застрелял друг наркоман заради дрога. Това не би събудило ничий интерес. Такива случаи не се набиват на очи.

— Но все пак става дума за двама тийнейджъри: на деветнайсет и осемнайсет години. — Гласът на Хари се промени.

— Достатъчно възрастни да убиват и да умират — сви рамене Хаген. — След Нова година са щели да им изпратят военни призовки.

— Ще ми уредиш ли среща с него?

— Кой те информира, Хари?

— Приятел от Експертно-криминалния — Хари разтърка тила си.

Хаген се усмихна. Този път в очите му заигра весело пламъче.

— Голям си симпатяга, Хари. Доколкото знам, в гилдията имаш само трима приятели: Бьорн Холм и Беате Льон от Експертно-криминалния. Е, кой от двамата беше?

— Беате. Ще ми уредиш ли посещение?

Хаген седна на ръба на бюрото и огледа изпитателно Хари. После наведе глава към телефона.

— При едно условие, Хари: да обещаеш, че ще стоиш настрана от случая. В момента с КРИПОС сме в отлични отношения и не искам да се стига до разправии.

Хари се усмихна кисело. Така се беше излегнал на стола, че не би се затруднил да огледа катарамата на колана си.

— Значи с краля на КРИПОС сте станали гъсти?

— Микаел Белман вече не работи в КРИПОС. Затова отношенията ни с КРИПОС се затоплиха.

— Отървали сте се от психопата? Happy days…

— Тъкмо напротив — засмя се глухо Хаген. — Усещаме присъствието на Белман по-осезаемо отвсякога. Кабинетът му е в сградата.

— По дяволите! Тук, на шестия етаж?

— Опазил ни бог! От една година Белман оглавява ОРГКРИМ.