Ю Несбьо - Фантом

Торд Шулц сложи самсонайта си върху подвижната лента и тя отнесе куфара в скенера пред усмихнатия служител по летищна сигурност.

— Не разбирам защо те карат да работиш по толкова натоварен график — отбеляза стюардесата. — Банкок два пъти седмично.

— Аз така пожелах — отвърна Торд и мина през рамковия металдетектор.

От профсъюза наскоро надигнаха глас срещу честото облъчване, на което летищните скенери подлагат екипажите. Според проучване, проведено в САЩ, делът на хората, починали от ракови заболявания, бил много по-голям сред пилотите и служителите на борда на въздухоплавателните средства, отколкото сред останалите професионални групи. Но негодуващите не уточниха, че авиоперсоналът има много по-голяма средна продължителност на живота. Пилотите и стюардесите умират от рак просто защото не страдат от други болести. Живеят спокойно и скучно.

— Толкова много ли ти се лети? — попита стюардесата.

— Все пак съм пилот. Летенето ми доставя удоволствие — излъга Торд, вдигна куфара от лентата, издърпа дръжката и тръгна напред.

Стюардесата бързо го настигна. Чаткането на токчетата ѝ по сивия мраморен под на летището почти заглушаваше жуженето на гласове под сводестия таван, изработен от дърво и стомана. Ала Торд Шулц чу съвсем ясно въпроса, макар и само прошепнат:

— Защо се съсипваш от работа, Торд? Защото жената ти те напусна и нямаш с какво да си запълваш времето? Защото не издържаш да стоиш вкъщи сам и…

— Защото ми трябват пари — прекъсна я той. Е, това отчасти отговаряше на истината.

— Разбирам точно как се чувстваш. Нали и аз тази зима се разведох.

— Вярно — кимна Торд, който дори не знаеше, че е била омъжена.

Бързо я сканира с поглед. Около петдесет? А как ли изглежда сутрин — без грим и без бронзиращ крем? Повехнала стюардеса с овехтялата мечта на стюардесите. Торд Шулц беше почти сигурен, че тази не я е чукал. Или поне не отпред. Кой обичаше да се шегува така? Един от по-възрастните пилоти. Уиски с лед, синьо небе в очите — някогашното житие-битие на пилотите на изтребители. Този успя да се пенсионира, преди професията да изгуби целия си престиж.

Щом свиха по коридора към стаята за предполетна подготовка на екипажа, Шулц ускори ход. Стюардесата се задъха, но не изостана. Торд продължи да поддържа същата скорост с надеждата недостигът на въздух поне да затвори устата на досадницата.

— Понеже имаме престой в Банкок, може…

Той се прозина шумно и по-скоро усети, отколкото видя, че стюардесата се засегна. Но Торд още се чувстваше малко изморен от снощи. Попрекали и с водката, и с бялото, след като мормоните си тръгнаха. Ако сега го подложат на тест за наркотични вещества, щеше, разбира се, да го издържи успешно, но изтръпваше само при мисълта за предстоящата единайсетчасова битка със съня.

— О, виж! — възкликна неочаквано тя с онзи идиотски престорено писклив глас, любим на жените, когато искат да изразят, че са видели нещо неописуемо трогателно.

Торд погледна в указаната посока. Срещу тях се задаваше ниско дългоухо куче със светла козина и тъжни очи. Размахваше енергично опашка. Повода държеше руса жена с големи обици, с неопределена, леко извинителна усмивка и дружелюбни кафяви очи.

— Не е ли очарователно? — възторгна се стюардесата.

— Да, да — промърмори Торд.

Кучето подуши мимоходом слабините на пилота, който вървеше пред Торд и стюардесата. Пилотът се обърна към тях с вдигната вежда и крива, леко хулиганска усмивка. Торд обаче не успя да проследи идеята му. Всъщност цялото му съзнание се концентрира върху собствените му мисли.

Кучето беше облечено в малко жълто елече. Жената с повода носеше същото. С надпис „МИТНИЦА“.

Кучето се приближаваше към Торд и стюардесата. Деляха ги само пет метра.

Това не биваше да е проблем. Не можеше да е проблем. Дрогата беше опакована в кондоми, а всеки от тях — увит в два плика за замразяване. Дори молекула ароматно вещество не би могла да се изпари оттам. Затова просто се усмихвай. Отпусни се и се усмихвай. Не прекалено широко, не прекалено стеснително. Торд се обърна към каканижещата си събеседница, сякаш думите, излизащи от устата ѝ, изискват пълната му концентрация.

— Извинете.

Подминаха кучето.

— Извинете! — извика по-рязко гласът.

Торд гледаше право пред себе си. До стаята за предполетна подготовка оставаха по-малко от десет метра. Десет метра — и ще се озове в пълна безопасност. Десет крачки. Home free. 14 14 Home free (англ.) — тук: и ще се измъкне сух. — Б.пр.