Ю Несбьо - Фантом

Шулц огледа бялата линия върху стъкления плот на ниската масичка и подравни ръба ѝ с идентификационната си карта. Именно с нейна помощ я „начерта“. Тази карта, която закачваше върху горното джобче на капитанската си униформа, му осигуряваше достъп до съоръженията за излитане и кацане, до пилотската кабина, до небето, до заплатата. Тази карта всъщност го превръщаше в това, което е. Разберяха ли с какво се занимава, щяха да му я отнемат — заедно с всичко останало. Затова Торд Шулц „чертаеше“ именно с летищната си идентификационна карта. Тя придаваше известна почтеност на недостойните му деяния.

Утре рано сутринта предстоеше да отлетят обратно за Банкок. Следваха два дни почивка в „Сукумвит Резидънс“. Перфектно. Нещата щяха да се наредят. Колкото по-рано, толкова по-добре. Преносът на стока от Амстердам винаги го беше притеснявал заради прекалено големия риск. След като полицията разкри няколко случая с южноамерикански екипажи, замесени в контрабанда на кокаин до летище „Схипхол“, властите затегнаха контрола. Проверяваха по-щателно багажа и обискираха всички членове на екипажите без значение за кой авиопревозвач работят. Освен това — според предишната контрабандна схема — от Торд Шулц се искаше да изнася пратката извън самолета, да я държи в багажа си и да я пренесе на борда, когато по-късно през деня изпълнява вътрешен полет до Берген, Тронхайм или Ставангер. И той нямаше друг избор, освен да стигне навреме за тези полети. Това понякога го принуждаваше да наваксва закъснението от Амстердам, като изразходва повече гориво. На „Гардермуен“ в Осло той, разбира се, не напускаше зоната със съоръженията за излитане и кацане и не минаваше през митнически проверки. Понякога обаче се налагаше пратката да престои у него шестнайсет часа, преди да успее да я предаде на получателя. А самият процес по предаването също не преминаваше без риск: автомобили на обществени паркинги, ресторанти с подозрително малко клиенти, хотели с бдителни администратори.

Торд Шулц нави на тръбичка хилядарка, извадена от плика с последния му хонорар. На пазара имаше сламки, специално пригодени за целта, но той не беше тежко пристрастен към наркотиците, какъвто го изкара тя пред бракоразводния адвокат. Подлата кучка му обяснила, че иска да се раздели с Торд, защото не можела да гледа как децата ѝ растат с баща наркоман, на път да „прошмърка“ и дома, и семейството си. Не, не искала развод заради стюардесите, които чукал; за тях вече изобщо, ама изобщо не ѝ пукало. Отдавна се била примирила. Нека възрастта го укроти, щом всичко друго се е оказало безсилно. Адвокатът ѝ му постави ултиматум: или тя взема къщата, децата и остатъка от непрофуканото му наследство, или ще съобщят в полицията, че притежава и употребява кокаин. Кучката здраво се беше подковала с доказателства и дори неговият адвокат го предупреди за риска да го осъдят, отхвърли ли сделката, а авиокомпанията да му отнеме разрешителното за летене.

Торд Шулц нямаше друг избор, освен да приеме условията ѝ. Бившата му жена му остави единствено дълговете.

Стана, отиде до прозореца и се загледа навън. Къде се бавят?

Вече действаха по нова схема. Възложиха му да пренесе пакет до Банкок. Един бог знаеше защо. Все едно да внасяш риба на Лофотенските острови, където риболовът е основен поминък. Ала така или иначе, вече бяха изпробвали схемата шест пъти. Досега всичко минаваше напълно безпроблемно.

Съседните къщи светеха, но се намираха на голямо разстояние една от друга. Самотни къщи, помисли си той. Навремето, когато „Гардермуен“ беше военно летище, в тези сгради живееха командири. Еднотипни едноетажни кутии с големи, голи морави отпред. Минимална височина, за да се избегне рискът от сблъсък с прелитащо ниско въздухоплавателно средство; максимално разстояние между отделните сгради, та да не ги обхване пожар, възникнал евентуално след авиационно произшествие.

По време на военната служба живя тук със семейството си. Тогава пилотираше „Херкулес“. Децата играеха на воля и тичаха при хлапетата на колегите му. В съботните вечери мъжете стояха до барбекюто с престилки и аперитиви в ръка. От отворените прозорци на кухните се разнасяха веселите женски гласове на съпругите им, докато приготвяха салата и пиеха кампари. Направо сцена от любимия му филм „Истинските неща“, в който се разказва за седмина астронавти от космическата програма „Меркурий“ и за летеца изпитател Чък Йейгър. Ех, че красиви бяха тези съпруги! И макар тогава да пилотираше само „Херкулес“, беше щастлив, нали? Затова ли се върна тук? Несъзнателно желание да намери обратно пътя към нещо познато? Или да разбере кое се е объркало и да го поправи?