Ю Несбьо - Фантом

Хари кимна. Ясно — ако прелюбодеецът получи инфаркт по време на акта.

— Оставете полето празно, ако нямате…

— Нямам — прекъсна го Хари, докато се взираше в написаното.

Най-близък човек. Сещаше се единствено за Сьос — сестра му, която страдаше от, както сама се изразяваше, „частичен синдром на Даун“, но винаги се бе справяла с живота по-успешно от батко си. Освен Сьос не му останаха други близки. Наистина никакви. Но бланката изискваше да посочи поне един.

Срещу „начин на плащане“ отбеляза „в брой“, подписа се и подаде бланката на рецепциониста. Младежът бързо я прегледа. И Хари забеляза, че най-сетне тя се появи: мнителността.

— Значи вие сте… Хари Хуле?

— Проблем ли е?

Момчето поклати отрицателно глава и преглътна.

— Е, ще ми дадете ли ключ? — попита Хари.

— О, извинете! Заповядайте. Стая 301.

Хари взе ключа и проследи как зениците на младежа се разшириха.

— Свако ми… — подхвана момчето с разтреперан глас. — Преди той работеше на рецепцията, хотелът е негов. Разказвал ми е за вас.

— Само хубави неща, предполагам — пошегува се Хари, усмихна се, вдигна малката си пътна чанта и тръгна към стълбището.

— Има асан…

— Не ми понасят — обясни Хари, без да се обръща.

Обстановката в хотела си беше същата: малка, що-годе чиста стая със захабени мебели. Всъщност бяха окачили нови завеси: зелени, твърди, навярно от плат, който не се глади. Гладене… Хари се сети да окачи костюма си в банята и да пусне душа, та парата да изглади гънките по плата. Купи костюма от „Панджаб Хаус“ по Нейтън Роуд за внушителната сума от осемстотин хонконгски долара, но професията му изискваше да инвестира средства в скъпо облекло. Човек в дрипи не внушава респект.

Хари се пъхна под душа. Горещата вода затрополи по кожата му. Излезе от банята гол, отиде до прозореца и го отвори. Намираше се на третия етаж. Стаята му гледаше към задния двор. От друг отворен прозорец се разнесе престорено страстен любовен стон. Хари хвана с две ръце корниза и се отпусна напред. От контейнера долу го лъхна сладникава смрад. Плю и чу как плюнката му улучи хартия сред боклука. После нещо изхрущя — определено не беше хартия, — чу се пукане и зелените завеси се сгромолясаха на пода. Мамка му! Той издърпа корниза — от старите, дървените, с по една „луковица“ от двете страни. И преди се беше счупвал на същото място и го бяха залепили с обикновено тиксо. Хари седна на леглото, дръпна чекмеджето на нощното шкафче. Вътре откри Библия със светлосиня подвързия и шивашки принадлежности: черен конец, намотан около парче картон, и забучена в него игла. Замисляйки се, прецени, че всъщност предметите са сложени там съвсем предвидливо, та гостите да имат с какво да зашият откъснало се от панталона копче и да прочетат как да получат опрощение на греховете си.

Легна и се вторачи в тавана. Всичко се бе променило и същевременно си течеше постарому… Затвори очи. В самолета не успя да мигне. Объркан от часовата разлика или не, със или без завеси, щеше да заспи. И щеше да сънува същото като всяка нощ през последните три години: тича по коридор, опитва се да се измъкне от оглушителната лавина по петите му, която хищно засмуква всичкия въздух и заплашва да го задуши.

Хари знаеше, че стига да полежи още малко със затворени очи, сънят ще го надвие.

Мислите му постепенно се разлетяха.

Най-близките хора.

За които те е грижа.

Точно затова се върна.

Сергей шофираше по Е6 към Осло. Копнееше за леглото в апартамента си в предградието Фюрюсе. Гледаше да не превишава сто и двайсет километра в час, макар че по това време — в малките часове на нощта — по магистралата почти не се движеха автомобили. Мобилният телефон звънна. Онзи мобилен телефон. Андрей се обади съвсем за кратко да съобщи, че е говорил с Атамана 10 10 Атаман — казашки предводител. — Б.пр. — така той наричаше свакото на Сергей. След като приключиха разговора, Сергей не можа да се стърпи. Натисна газта. Закрещя от възторг. Мъжът беше пристигнал! Сега, тази вечер. Беше тук! Андрей го предупреди на този етап да не предприема нищо — надяваше се нещата да се оправят от само себе си. Ала раздвижването налагаше необходимостта Сергей да бъде в повишена готовност — и психическа, и физическа; да се упражнява с ножа, да спи достатъчно, постоянно да очаква да се намеси, ако необходимото стане наистина необходимо.

Торд Шулц не обърна внимание на тътена от двигателя на самолета, прелетял над сградата, където се бе отпуснал на дивана. Дишаше тежко, а голите му гърди лепнеха. Ехото от удара на желязо в желязо още отекваше между голите стени. Щангата вече висеше на стойката, а калъфът на лежанката лъщеше от пот. От телевизионния екран пред Шулц, Доналд Дрейпър 11 11 Доналд Дрейпър — герой от сериала „Момчетата от Медисън Авеню“. — Б.пр. присвиваше очи срещу цигарения дим и отпиваше от чашата с уиски. Отвън пак се чу рев на самолетен двигател. „Момчетата от Медисън Авеню“ — шейсетте години, САЩ. Жени в читави дрехи. Читави напитки в читави чаши. Читави цигари без дъх на ментол и без филтър. Спомен за времената, когато онова, което не те убива, те е правело по-силен. Торд Шулц си купи само първия сезон и не му омръзваше да върти едни и същи епизоди. Не беше сигурен дали продължението ще му хареса.