Ю Несбьо - Фантом

— Excuse me, sir! 15 15 Excuse me, sir! (англ.) — Извинете, господине! — Б.пр.

Седем крачки.

— Говори на теб, Торд — обърна му внимание стюардесата.

— Какво? — той спря.

Нямаше друг избор. Обърна се и си придаде вид на искрено изненадан. Жената с жълтия елек тръгна към него.

— Кучето ви маркира.

— Така ли?

Торд погледна животното. И как точно го бе маркирало? То го гледаше и размахваше енергично опашка, все едно вижда в него потенциален партньор за игра.

Как? Две пликчета за замразяване и презерватив. Как?

— Налага се да ви проверим. Елате с мен, ако обичате.

Кафявите ѝ очи продължаваха да гледат дружелюбно, но тонът издаваше категоричност. В същия миг му просветна как кучето е надушило наркотика. Едва се спря да не посегне към идентификационната карта на гърдите си.

Кокаинът.

Беше забравил да избърше картата след оформянето на последната линийка. Не се сещаше за друга причина.

Ала по картата бяха останали само зрънца, чието наличие той лесно можеше да обясни. Услужил на познат по време на някакъв купон. В момента Торд Шулц имаше много по-сериозен проблем: куфара. Щяха да го претърсят. Като всеки пилот Шулц беше отработил и механизирал до съвършенство реакциите си при аварийни ситуации и умееше да действа автоматично. Именно това целеше подготовката на пилотите: дори паниката да те сграбчи, постъпваш по начина, многократно повтарян и автоматизиран от мозъка ти. Торд Шулц неведнъж си бе представял същата ситуация: служител от „Митническа проверка“ го подканва да тръгне с него. Шулц си бе начертал план какво да направи и го бе упражнявал наум.

Сега се обърна с примирена усмивка към стюардесата и успя да прочете името на баджа ѝ:

— Е, набелязан съм, Кристин. Ще вземеш ли куфара ми?

— Куфарът идва с нас — възрази служителката.

Торд Шулц се обърна.

— Не казахте ли, че кучето е маркирало мен, не куфара?

— Така е, но…

— В куфара ми има документация за полета, която останалите членове от екипажа трябва да прегледат. Предполагам, не искате пълен „Еърбъс“ 340 за Банкок да се забави по ваша вина… — Торд Шулц усети как буквално се надува. Дробовете му се изпълниха с въздух, гръдната му мускулатура изопна униформата. — Ако пропуснем слота си за излитане, ще закъснеем с няколко часа, а това означава големи финансови загуби за авиокомпанията.

— Боя се, че правилата…

— Триста четирийсет и двама пътници — прекъсна я Шулц. — Десетки деца.

Надяваше се служителката да чуе в гласа му сериозната загриженост на летателен командир, а не паниката на спипан наркотрафикант.

Митническата служителка потупа кучето по главата и погледна Торд Шулц. Приличаше на жена с деца и много отговорности. Такава жена би следвало да прояви разбиране към положението, в което се намира той.

— Куфарът идва с нас — отсече тя.

Зад нея се появи друг митнически служител. Спря, застана разкрачен и скръсти ръце.

— Да приключваме по-скоро — въздъхна Торд Шулц.

Началникът на Отдела за борба с насилието Гюнар Хаген се облегна на стола си и огледа мъжа в ленения костюм. Преди три години същият този мъж изглеждаше като мъртвец, а белегът, вече зараснал, кървеше изпод пресните шевове. Сега обаче някогашният му подчинен имаше задоволително здрав вид, беше напълнял с няколко килограма и раменете му изпълваха костюма. Костюм… Хаген не си спомняше да го е виждал в облекло, различно от дънки и кубинки. Някак несвойствено му беше и друго: вместо значка на полицейски служител, сега върху ревера на мъжа се мъдреше лепенка с надпис „посетител: Хари Хуле“. Позата, заета от Хари на стола обаче, си беше същата: полуизлегната.

— Изглеждаш ми по-добре — констатира Хаген.

— Градът ти — също — отвърна Хари, а между зъбите му подскочи незапалена цигара.

— Нима?

— Хубава опера. Наркоманите по улиците са намалели.

Хаген стана и се приближи до прозореца. От шестия етаж на Главното полицейско управление се откриваше гледка към „Бьорвика“, новия квартал на Осло, окъпан в слънчева светлина. Строителните работи течаха с пълна пара. Събарянето беше приключило.

— През последната година се наблюдава рязък спад в броя на смъртните случаи вследствие от свръхдоза. Цените скочиха, потреблението се сви. Градските власти най-сетне постигнаха заветната си цел. Осло вече не държи първото място в европейските антикласации.

— Happy days are here again 16 16 Happy days are here again (англ.) — Отново настъпват честити дни. — Заглавие на популярна американска песен. — Б.пр. — Хари сключи ръце на тила си и така се отпусна, сякаш всеки момент щеше да се изхлузи от стола.