Ю Несбьо - Фантом

По лицето на хлапето плъзна гъста червенина. Знаеше отлично какво означава това: гняв. Когато гневът връхлетеше малкия, очите му потъмняваха, а вените на врата му изпъкваха и потреперваха като изопнати струни на китара.

— Спокойно, няма да я паля — кимна към табелата с надпис „Пушенето забранено“.

— Мама, нали? — прошепна младежът с плътен глас, натежал от накипяла ярост.

— Какво за нея?

— Тя те е повикала.

— Ракел изобщо не е…

— Точно така е станало. Не ми обяснявай.

— Олег, майка ти изобщо не знае, че съм в страната.

— Лъжеш! Както винаги!

— Както винаги? — смая се Хари.

— Колко пъти си ни лъгал, че цял живот ще бъдеш до нас! Пълни глупости! Вече е късно да се правиш на загрижен. Връщай се… на майната си!

— Олег, изслушай ме…

— Няма! Изобщо не искам да те слушам. Нямаш работа тук! Късно е да ми се правиш на баща, ясно ли ти е?

Хари видя как адамовата ябълка на Олег подскочи, когато преглътна с усилие. Гневът се поотдръпна от очите му, но само след минута го връхлетя отново със силата на придошла вълна.

— За нас вече ти си никой! Вясваше се от дъжд на вятър, застояваше се няколко години и после… — Олег се опита да щракне с пръсти, но палецът и средният му пръст се приплъзнаха, без да произведат звук — … дим да те няма.

— Не е вярно, Олег. Знаеш, че не си прав.

Хари се мъчеше да говори със стабилен, уверен глас, който да внушава спокойствието и непоклатимостта на самолетоносач. Ала усещаше заседнала в гърлото си буца. Професията го беше научила да запазва пълно самообладание, докато арестантите го засипват с ругатни. Бурните им реакции обикновено подхранваха невъзмутимостта му и изостряха детективската му проницателност. Но сега, докато разговаряше с Олег… не можеше да приложи обичайните полицейски хватки, които му подсигуряваха недосегаемост.

— Да видим дали пак ще проработи — засмя се горчиво Олег. — Изчезни… сега! — щракна с пръсти той.

— Олег… — вдигна длани пред себе си Хари.

Младежът обаче поклати отрицателно глава и задумка по вратата зад гърба си, без да сваля притъмнелия си поглед от Хари.

— Полицай! Приключихме. Изведете ме оттук!

Униформеният изпълни молбата на Олег, но Хари поседя още малко на стола. После се надигна с усилие и неохотно излезе. Паркът около „Бутсен“ се къпеше в слънчеви лъчи.

Плъзна поглед по фасадата на Главното управление. Замисли се. В крайна сметка тръгна към ареста. На половината път спря, облегна се на едно дърво и стисна силно очи. Изпод клепачите му изби влага. Проклета светлина. Проклета умора.

— Искам само да ги разгледам, нищо няма да пипам — обеща Хари.

Дежурният зад гишето на ареста го изгледа колебливо.

— Хайде, Туре, с теб се знаем от сто години!

— Добре де — прокашля се Нилсен. — Пак ли се върна на работа, Хари?

Хари сви рамене. Нилсен наклони глава и примижа. Клепачите се смъкнаха и закриха наполовина очните му ябълки. Сякаш искаше да пресее зрителните си впечатления. Да отстрани маловажното. Останалото явно проговори в полза на Хари.

Нилсен въздъхна дълбоко, изгуби се зад някаква врата и се върна с чекмедже. Точно както Хари предположи, предметите, иззети от Олег при задържането му, се намираха в ареста. Според процедурата първо довеждаха арестантите тук, а чак след като се установеше със сигурност, че ще лежат повече от няколко дни, ги местеха в „Бутсен“. Невинаги обаче изпращаха вещите им с тях в затвора.

Хари огледа предметите в чекмеджето. Ключодържател с два ключа, нарисуван череп и името на траш метъл бандата „Слейър“. Швейцарско сгъваемо ножче, което освен острие включваше отвертка и ред други приспособления. Запалка за еднократна употреба. И още нещо.

Макар да го беше очаквал, Хари потръпна. Вестниците го бяха нарекли „разчистване на сметки в наркосредите“.

Спринцовка, опакована в найлонов плик.

— Това ли е всичко? — Хари извади халката с ключовете.

Докато ги разглеждаше, отпусна ръка под плота. Това очевидно не се понрави на Нилсен. Наведе се напред, за да следи внимателно какво прави Хари.

— Не е ли носел портфейл? Дебитна карта? Документ за самоличност?

— Явно не.

— Ще ми направиш ли услугата да хвърлиш един поглед на описа?

Нилсен вдигна листа от дъното на чекмеджето, сложи си очила и започна да преглежда съдържанието.

— Носел е мобилен телефон, но колегите са го взели. Сигурно за проверка дали е звънил на жертвата.

— Мхм. Друго?