Ю Несбьо - Фантом

— Приблизително същото наказание, но много пък по-добра печалба.

— Именно. Оглавил цяла групировка в Гьотеборг, след убийството на полицай под прикритие обаче се наложило да се скатае за известно време. Преди две години се върнал в Осло.

— Той ли ти каза всичко това?

— Не. Проучих го сам.

— Така ли? И как успя? Този човек не е ли пълна енигма?

Трюлс Бернтсен заби поглед в ръцете си. После вдигна очи към Хари Хуле. Не успя да сдържи усмивката си. Защото неведнъж му се бе приисквало да разкаже за това свое постижение. Но нямаше на кого да се похвали как е надхитрил самия Дубай. Трюлс облиза устни:

— Той беше седнал на креслото, където седиш ти в момента, с отпуснати върху подложките ръце.

— И?

— Ръкавът на ризата му се повдигна. Между ръкавиците и ръба на маншета забелязах бели белези — от онези, дето остават, след като премахнеш татуировка. А като видях татуировката на китката му, си помислих…

— Бил е в затвора. Носил е ръкавици, за да не остави отпечатъци, които ти да провериш в базата данни.

Трюлс кимна. Сече му пипето на Хуле — не можа да отрече Бернтсен.

— Именно. След като приех условията му, той се поотпусна. Протегнах му ръка да скрепим сделката, той си свали ръкавицата и стисна десницата ми. После успях да снема прилични отпечатъци от опакото на дланта ми. Компютърът откри съвпадение.

— Рудолф Асаев. Дубай. Как се е изхитрил да опази самоличността си в тайна толкова време?

— В ОРГКРИМ непрекъснато се натъкваме на такива случаи — сви рамене Бернтсен. — Между сенчестите играчи, попадащи в хватката на полицията, и другите, които се измъкват, има само една разлика: вторите дърпат конците на малобройна организация, с малцина приближени и доверени лица. Наркобосовете, обграждащи се с цяла армия, защото си въобразяват, че тя ще ги защити, рано или късно попадат зад решетките. Все се намира някой нелоялен служител, който или иска да се намърда на тяхното място, или се съгласява да ги предаде срещу намаляване на наказанието.

— Спомена, че си го виждал и друг път?

— Да — кимна Бернтсен. — Веднъж във „Фюрлюсе“. Видя ме, обърна се и излезе.

— Значи слуховете, че снове из града като фантом, са верни?

— Така излиза.

— Ти какво търсеше във „Фюрлюсе“?

— Аз ли?

— Вътре не влизат полицаи.

— Моя позната работи там.

— Мхм. Мартине?

— И ти ли я познаваш?

— Ходил си да я зяпаш, а?

Трюлс усети как кръвта нахлува в лицето му.

— Аз…

— Счупи гипса, Бернтсен. Току-що представи убедително алиби.

— К… какво?

— Ти си онзи досадник, когото Мартине е взела за агент под прикритие. По времето, когато Густо е бил убит, си се намирал в кафенето на Армията на спасението, нали?

— Досадник?

— Не се хващай за думата, а отговори.

— Нали не си ме подозирал в… Защо ми е да ликвидирам Густо Хансен?

— Защото Асаев ти е поръчал да го очистиш например. Пък си имал и личен мотив да искаш смъртта му. Густо е видял как убиваш човек в Алнабрю. С дрелка.

Трюлс Бернтсен претегли думите на Хуле с вещината на полицай, чийто двойствен живот го е научил да различава блъфа от истината.

— Олег Фауке също е станал свидетел на престъплението. Имаш мотив да пречукаш и него. Затворникът, който се опита да го прободе смъртоносно…

— Не работеше за мен! Трябва да ми повярваш, Хуле, нямам нищо общо с нападението. Никого не съм убивал. Само унищожавах доказателства. А това в Алнабрю беше нещастен случай.

— И не дойде в „Леон“ с намерението да ми теглиш куршума?

Трюлс преглътна с мъка. Хуле ще го убие като нищо. Ще дръпне спусъка в слепоочието му, ще избърше отпечатъците и ще постави оръжието в ръката му. По вратата на апартамента му липсваха следи от взлом, Вигдис А. ще свидетелства, че е видяла Трюлс да се прибира сам, на вид простинал, потиснат… А от Управлението ще потвърдят: дори се е обадил, че няма да идва на работа.

— Кои бяха онези двамата, които дойдоха в хотела? Хора на Рудолф?

Бернтсен кимна.

— Измъкнаха се, но успях да раня единия.

— Защо са ни поръчали?

— Явно знаем прекалено много — сви рамене Трюлс и се опита да се засмее, но от гърлото му се изтръгна само хрипкава кашлица.

Постояха мълчаливо, вкопчили поглед един в друг.

— Какво възнамеряваш да нравиш? — попита Трюлс.

— Да го заловя.

Да го заловя. Трюлс отдавна не бе чувал някой да употребява този глагол.

— Значи според теб антуражът му е малоброен?

— Най-много трима-четирима души, а вероятно само двама.